След Сингапур, през тази седмица Съединените щати станаха втората страна в света, която разреши продажбата на изкуствено пилешко месо. RFI* прави преглед на въпросите, които поставя отглежданото в лабораторни условия месо, представяно понякога като алтернатива на конвенционалното животновъдство.
Как се произвежда месо в лаборатория?
„Лабораторното месо се основава на техники, разработени на клетъчно ниво и по-специално за регенеративната медицина“, обяснява Ерик Мюрай, старши изследовател по биология и имунология в Свободния университет на Белгия.
След вземане на стволови клетки от мускулна тъкан на животното, те се култивират в така наречените биореактори – резервоари, пълни с много богати на хранителни вещества течности (минерали, витамини, протеини, мазнини, захари) – които стимулират растежа им. Така получените молекулярни клетки се свързват механично, за да образуват парче изкуствено месо, на което може да се придаде формата на кайма или на пилешко филе, например.
Какъв е нитересът да се произвежда изкуствено месо?
Да се сложи край на страданието на животните, да се намали екологичното въздействие на производството на месо и да се намали рискът от предаването на болести от животните на човека. Това са основните аргументи на привържениците на лабораторното месо.
Според Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) към ООН, на животновъдството се падат 14,5% от емисиите на парникови газове. Според FAO на него се падат 30% от обработваемата земя и 8% от потреблението на вода. Населението на планетата ще достигне 9,5 милиарда през 2050 г. и търсенето на животински протеини ще продължи да расте. Следователно идеята за алтернатива на животновъдството е привлекателна.
Съществува и етичен въпрос. Пазарът на месни продукти изисква клането на 65 милиарда животни всяка година. Следователно култивираното месо ще позволи да се сложи край на експлоатацията на животните. Или почти. За култивиране на тези клетки обикновено се използва серум от телешки ембрион. За придобиването на тази ценна течност се изисква клане на бременни крави. Не е идеално по отношение на зачитането на хуманното отношение към животните. Но някои компании твърдят, че са успели да се справят напълно без това.
Отвъд маркетинговите изказвания на производителите, подчертава Жан-Франсоа Окет, директор на Националния изследователски институт за земеделие, храни и околна среда, „това разрешение за пускане на пазара на култивирано месо в Съединените щати не променя факта, че, по принцип има малко научна литература по темата“.
Дали пържолата, отгледана в лаборатория, има същите хранителни и вкусови качества като традиционната?
Трудно е да се отговори на този въпрос. Засега в света единствено в Сингапур се предлага на пазара изкуствено пилешко в един от ресторантите. „Доколкото ми е известно, няма нито едно научно изследване за хранителните качества на този вид месо“, обяснява Ерик Мюрай. „Можем ли наистина да говорим за месо?“, допълва Жан-Франсоа Окет. Месото не се състои само от мускулни влакна, има и мазнини, кръвоносни съдове, нерви…
Що се отнася до вкусовите качества, именно „тази многосъставност придава на месото хранителни му свойства“, уточнява изследователят. За да се доближим до вкуса на традиционното месо, трябва да се добавят много допълнителни съставки, като мазнини, сол. „Тук откриваме повече от характеристиките на силно преработените храни, които по скоро се асоциират с появата на здравословни проблеми“, подчертава Ерик Мюрей.
По-сигурно ли е изкуственото месо от здравословна гледна точка?
Това е един от аргументите на привържениците на лабораторното месо: този начин на производство ще намали инфекциозните заболявания, предавани от животни на хората. „Вярно е, че от момента, в който животното участва само като донор на клетки, можем да избегнем зоонозите, които все още представляват почти половината от човешките инфекции“, напомня Ерик Мюрай.
От друга страна, подчертава имунологът, това повдига други здравословни проблеми. Животните имат имунна система, която ги предпазва от инфекции, което не е така при клетъчните култури. И това ги прави много податливи на бактерии. „Винаги има опасност от масово заразяване на храните, което не бихме открили в началото, защото никога не сме се сблъсквали с него. Така че е вярно, че тази индустрия би могла да реши настоящи здравни проблеми, но също така може да създаде нови, за които нямаме абсолютно никакъв опит “, предупреждава той.
Той също така припомня: „Идеята с култивираното месо е да се произведе за няколко седмици това, което нормален животински мускул произвежда за няколко години. За целта клетките трябва да бъдат подложени на „фактори на растежа“ и по-специално на хормони, които значително ще увеличат размножаването на клетките. Но знаем, че тези хормони имат отрицателни ефекти“. Между другото, използването им е забранено в Европа.
Дали наистина това е по-добре за околната среда?
В свое изявление Ума Валети, главен изпълнителен директор на Upside Foods, една от двете компании, получили разрешение да продават в Съединените щати произведено в лабораторни условия пилешко месо, приветства решението на властите като заяви, че това е „огромна стъпка към по-устойчиво бъдеще“.
Но и тук отговорът не е очевиден. Първото сравнително изследване, проведено през 2011 г. показа, че производството на изкуствено месо ще доведе до намаляване на емисите от парниковите газове с от 78% до 96%, на използваната енергия с от 7 до 45% и разход на вода – с от 82 до 96% в сравнение с традиционното животновъдство, но тук не се отчита въздействието на изграждането на инфраструктурите, необходими за in vitro културите. И по-новите проучвания показват много по-малко предимства на култивираното месо. И някои дори смятат, че въздействието върху околната среда е по-тежко в дългосрочен план предвид енергийните разходи на инфраструктурата, необходима за клетъчните култури и голямото количество емитирани парникови газове. Това показа едно неотдавнашно проучване на Калифорнийския университет. Тези изводи, обаче, не са потвърдени от други учени.
Друг проблем е, че култивираното месо е особено чувствително към зарази. Както обяснява Ерик Мюрай, „една единствена бактерия може да унищожи цялата култура. За да се ограничат рисковете, са необходими „бели производствени халета“ както във фармацевтичната промишленост, които да са напълно стерилни. Стерилността най-често се гарантира чрез използването на пластмасови материали за еднократна употреба. Целият този процес ще се извършва в големи количества, които ще предизвикат масово замърсяване. Да не говорим за проблема с пластмасовото замърсяване“. Освен това се използват и стоманени резервоари, но за да бъдат стерилизирани, е необходимо измиването им при много високи температури, което е силно енергоемък процес.
И накрая, не трябва да се забравя, подчертава той, че „животновъдството осигурява много странични продукти, различни от месото и също участва в производството на торове“.
Ще имаме ли скоро изкуствено месо на нашата трапеза?
Днес производство на месо в лабораторни условия остава минимално. Сингапур произвежда три килограма месо седмично. За сравнение, през 2021 г. са консумирани 339 милиона тона месо. Към момента това е екзотичен пазар и той може да остане такъв, твърдят редица експерти, макар че компанията Just Eat, която произвежда месото в Сингапур, твърди, че е намалила разходите си с 90% от 2018 г. насам и възнамерява да отвори нов завод. „Все още има технологични предизвикателства през производство в голям мащаб и на разумна цена“, коментира Жан-Франсоа Окет.
На европейско ниво все още не е подадено нито едно заявление за производство до Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). През февруари в статия, публикувана в Le Monde, около шестдесет учени призоваха за по-голяма предпазливост предвид съществуващите проблеми от здравословен, еклогичен и хранително-вкусов характер.
„Като изследователи, ние сме мотивирани от въпроса, който се поставя, а именно как да се изхранва човечеството и то със здравословни за потребителя продукти, като същевременно се защитят животните и околната среда. Но имаме и други възможности за изследване. Като цяло, обобщава Жан-Франсоа Хокет, тази възможност не се счита за достатъчно обещаваща, за да се инвестира масово в нея“.
„Лабораторното месо няма да реши проблема с глада в света“, добавя Ерик Мюрай. Напротив, индустрията за клетъчно месо ще доведе до допълнително намалямане на броя на фирмите от хранително-вкусовата промишленост и да създаде концентрация на пазара, което може да причини проблеми по отношение на достъпа до храна.
Трябва да преразгледаме животновъдните си системи, но също така и да променим хранителните си навици, като консумираме по-малко месо в развитите страни и намалим разхищението на хранителни продукти. „В това отношение имаме значителни лостове за въздействие, които можем да приложим днес, за да отговорим на основните проблеми“.
*Превод Георги Саулов
