Само преди дни Министерството на регионалното развитие и благоустройство пусна за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за водите. Едно от предложенията за промяна в закона е въвеждането на „такса водомер“. Разбира се предложението е замаскирано като „да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги“. За последните 15-20 години този „скелет е ваден от гардероба“ на МРРБ поне 3-4 пъти с цел ВиК дружествата да „прилапват“ законно допълнителни милиони левове, налагайки тази такса по презумпция и прищявка на определена икономическа прослойка, независимо дали тя ще бъде държавна или частна. На обикновения човек му е все едно, кой ще му вземе парите – държавното, общинско, или частното дружество.
Разбира се, инициаторите на тази нова такса, като последни страхливци, поставиха въпроса на обществено обсъждане следизборно (още на следващия ден след деня на вота), защото нито една управляваща партия не би рискувала да загуби голяма част на електората си за подобна глупост. Естествено по студиата на телевизиите бяха изпратени да се излагат куп ръководни фигури от В и К сектора, за да поемат, така да се каже, ударите на общественото недоволство. Опитите им обаче да обяснят същността, правилността и необходимостта от въвеждането на тази такса предизвикаха в хората единствено неразбиране, насмешка, отвращение и презрение. Общото впечатление обаче, което постигнаха е, че искат да натоварят клиентите, ползващи основната животоподдържаща необходимост – водата, с още една такса, или иначе казано – искаха още пари.
Каква „тесла“ всъщност ни готвят?
Накратко казано, във фактурите ни ще се появи нов ред със сума, която ще плащаме. В някои от медиите тя бе обяснена като сума от 2 компонента – твърда компонента и променлива компонента. Всъщност не стана ясно, дали това ще е за цялостната цена или за новата такса. Едната компонента ще бъде постоянна, ама не съвсем, като всъщност няма да бъде постоянна, тъй като ще има възможност поне веднъж годишно да бъде променяна. Втората компонента ще бъде променлива и ще зависи от потреблението на вода на всеки ползвател. Допълнително, цялата обща такса (или цялостната цена) ще бъде различна за всяка област.
Новото е, че исканата такса ще бъде плащана както от онези, които ползват вода, така и от тези, които не ползват, но просто имат имот. Нещо подобно на данък сгради. Имаш имот – плащаш такса. Независимо дали имаш абонатен номер (ползваш вода), независимо дали имаш водомер и абонатен номер, но не живееш в имота, дори независимо дали си отделил водомера си от водопроводната мрежа, защото живееш в чужбина и не е ясно кога точно ще се върнеш. При всички положения – плащаш. Само от тези набързо описани случаи се вижда, че самата такса няма нищо общо с услугата на ВиК операторите. Не плащаш за услуга.
За какво тогава всъщност става въпрос и как се опитаха да го обяснят изпратените по телевизионните студиа „сателити“?
В момента, на българския ползвател на вода се предоставят три отделни услуги. Доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчните води и пречистване на отпадъчните води. Според текущия председател на Българския ВиК холдинг Лозко Лозев, новоисканите суми в никакъв случай не могат да се нарекат „такса водомер“, а такса „възможност за използване на услугата“. Та от двете основни интервюта по телевизиите става ясно, че целта е постигането на някаква справедливост.
Предполагам, че като пример може да се даде многофамилна сграда, в която има около 20% (по последни данни) празен сграден фонд. Твърдението е, че в момента в тези сгради, онези, които не ползват вода, не плащат за тази услуга, а трябвало, тъй като дружествата имали разходи по довеждането, отвеждането и пречистването на водата до тази сграда. Всеки може да каже, че има разходи и трябва да се плащат от всички, но какво правим, ако услугата не се ползва от всички? Не е логично да плащаш за услуга, която не ползваш. Вече за всички е ясно, че ВиК операторите имат ангажимент до сградата, а вътрешната инсталация е ангажимент на живущите, които си плащат всички ремонти. В този аспект водните оператори не извършват никаква поддръжка за така наречените услуги в общата цена. Целта на обяснението е разбира се да бъде спечелено одобрението на всички ползващи вода и настройването им срещу неползващите, но не плащащи в момента.
Секторът ВиК бил недофинансиран е сред основните други мотиви на министерството и така видите ли положението щяло да се оправи. Че то над 95% от секторите в страната ни са тотално недофинансирани. Корупционните практики и кражбите на всички нива, целокупно във областите в страната, ни са толкова големи, че колкото и допълнителни такси да бъдат сложени, това ни най-малко не би могло да послужи за финансиране на сектора. Дори да се вдигне цената на водата до границата на социалната поносимост, ще са необходими около 70 години, за да бъде най-малкото подменена водопроводната инфраструктура и техническа апаратура. А дори тогава, това няма да е във възможностите на което и да е правителство, поради липсата на технологичен и кадрови ресурс. В допълнение, така наречената услуга ще стане нерентабилна и невъзможна с всички последици от това.
Другите глупости от рода на отделянето на ВиК сектора от останалите с национално значение, създаването на структури за управление и контрол, освен че са далеч от темата за новата такса, не показват никаква оптимизация на процесите, а единствено раздуване на „щатните бройки“ по обслужване на секторната услуга.
Вместо Държавата да се съсредоточи върху контрола на изпълнението на показателите за качество (които масово не се изпълняват) на услугата по водоснабдяване и да завиши рестрикциите, ако е необходимо, по-лесно й е да осигури начин и възможност на дружествата от сектора да измислят и узаконяват всевъзможни нови последващи такси с които да се облагодетелстват.
Какво може да се случи, ако тази приумица „възможност за използване на услугата“ стане факт?
Лично аз съм сериозно притеснен за здравословното психическо състояние на всички участвали в сътворяването на тази идея, включително и онези, които са се съгласили с нея, тъй като те дори не са се замислили, ако това естествено е във възможностите им, за последствията от тази безумна идея.
Какво може да се случи от утре:
- От утре всички държавни (общински) институции могат да поискат да наложат такса „възможност на използването на услугите“, предлагани от тези институции. Независимо, дали някога ще влезеш в тях. Дори полицейските поделения, затвори и т.н..
- От утре всички превозвачи (таксита, железници, автобусни линии, градски транспорт, летищни оператори) ще искат от всеки задължителна такса услугата „възможността за пътнически превоз„. Независимо дали някой ползва тази услуга, или не.
- От утре всички бензиностанции с право ще започнат поискат такса „възможност да си налееш бензин“, независимо дали имаш кола и я караш, не я караш, или въобще нямаш кола.
- От утре всички мобилни оператори ще поискат такса „възможност на използване на услугата“, тъй като са довели кабел до твоя имот (визирам многофамилните жилища, но не само).
- От утре всички притежатели на земи и гори ще може да им се поиска да плащат такса „за възможността“ земята му да бъде напоявана, или да има път до гората му, независимо че може да не ги обработват или секат.
- От утре всички магазини могат да поискат задължителна такса достъп до обектите, независимо дали ги ползваш или не.
- От утре всички хотелиери, плажни концесионери, туроператори и прочие могат спокойно да поискат „такса за възможността“ да се използват услугите им.
- От утре всички хора притежаващи имоти, без да ги обитават, е възможно да им бъде поискана такса за отпадъците, които в момента не генерират, за възможността да ползват общинската услуга, ако решат някога да започнат да ползват имотите си.
Това са само нищожна част от примерите, които могат ясно да илюстрират визията и обхвата на едни логични бъдещи последици на една такава безпрецедентна глупост. Не случайно, всички опити до момента за прокарването й през годините са претърпели неуспех.
Няма да се учудя ако последва такса „вдишване и издишване“, или такса „раждане на дете“ за жените, а нищо чудно и за мъжете, тъй като с напредване на технологиите, нищо чудно в близко или далечно бъдеще и това да бъде възможно. Излишно е да очертавам, колко и какви постоянни разходи има Държавата и частния сектор по „възможността за услугата“ на подобно събитие.
Методология на промените, какво е ясно и какво не
В методологията на промените в закона, свързани с цената на водата, се наблюдава едно типично монополно поведение на институциите, защитаващо операторите, но не и потребителите на вода, защото:
- Ясно е, че след евентуалното въвеждане на новата такса, във фактурите ни ще се появи нова допълнителна сума, която ще бъдем задължени да плащаме.
- Ясно е, че ще я плащаме всички, дори онези, които не използват услугата „водоснабдяване“.
- Ясно е, че тази сума постоянно ще расте и ще бъде определяна, от който и да е, но без съгласието на потребителите.
По технология, идеолозите на тази нова такса искат първо да си подсигурят в закон тази такса.
Едва след като стане факт, ще последва създаването на подзаконова наредба, която все още не е създадена, която да определя кои разходи на ВиК дружествата ще плащаме. Тоест все още ние не знаем за какво ще плащаме, но по закон ще трябва да го плащаме.
Все още не е ясно колко ще плащаме. Никой от изпратените да се излагат по телевизионните студиа, не посмя да определи дори порядъка на тази такса, оправдавайки се, че още не е сътворена съответната наредба за това. Някой вярва ли, че мислената с години такса водомер, няма да е ясна като стойност точно от онези, които са я мислели. И в окото ми отново заплува корабче…
Неясната, за какво ще плащаме такса, ще се определя от комисия (водна КЕВР), но пак по предложение на ВиК дружествата, тоест колкото те поискат. Потребителите на услугата няма да имат думата, както я нямат нито в сегашните обществени обсъждания, в които ако се прочетат предложенията на самите потребители, или организации, защитаващи техните интереси и решенията на текущата КЕВР, ще се види, че се приемат по-малко от 2% от предложенията им и то само по теми, незасягащи икономически интереси на ВиК операторите.
Не е ясно дали твърдата компонента в цената ще бъде единна за цялата страна или ще бъде еднаква само за отделните области, както е променливата компонента.
Не е ясно как така постоянната компонента ще се променя, след като е постоянна. На всичкото отгоре, ще се променя толкова често, колкото и променливите компонента, а именно веднъж годишно. Единственото нещо, което може да се изведе като логика за постоянната компонента в цената е, че тя никога няма да пада като стойност, тъй като променливата компонента в цената зависи все пак в минимална част и в редки случаи от изпълнението на показателите за качество. В този ред на мисли стигаме до поредното нещо, което не е ясно – кои точно някакви разходи ще влязат в тази така наречена постоянна компонента? Никъде в представените документа за обществено обсъждане не е показано кои точно ще са те.
В предложението за промяна на самия закон новата такса е записана като:
„Чл. 92. (1) В цената на ВиК услугите се включват следните компоненти:
- фиксиран компонент – достъп до услугите по чл. 59, ал. 1, по видове;
……………
Чл. 59. (1) „Водоснабдителни и канализационни услуги“ са предоставяните от ВиК операторите услуги по:
- доставяне на вода за питейно – битови цели;
- доставяне на вода с непитейни качества;
- отвеждане на отпадъчните води от имотите на потребителите чрез канализационната мрежа;
- пречистване на отпадъчните води.
……………
Чл. 89. (2) Правилата за образуването на цените на ВиК услугите, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за одобряването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.“
А сега разбрахте ли как точно ще се определя и какво ще включва стойността на новата „такса водомер“?
Тепърва, до 10-ти юли, ще тече обществено обсъждане на промените в Закона за водоснабдяването и канализацията, след което, ако бъде приет, проектозаконът ще влезе за обсъждане в Народното събрание. Не е ясно дали ще бъде пуснат в комисия и след това за обсъждане в пленарна зала. Дори не е ясно дали ще бъде в текущия 50-ти или в някой от последващите парламенти. Много ми е любопитно, коя политическа сила ще тръгне да укрепва и увеличава електоралната си маса, прокарвайки предложението за тази нова такса. Лично аз не вярвам това да се случи в текущия парламент, тъй като следващите „извънредни“ парламентарни избори чукат на вратата и въпросът не е дали ще ги има, а кога.
