Новите прогнози на Международния валутен фонд сочат трудно бъдеще за световната икономика, белязано от слаб растеж в средносрочен план, ескалиращо търговско напрежение и високи нива на дълг, посочи управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс.
Георгиева нарисува отрезвяващата картина преди годишните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица, но изтъква, че все още може да се направи много за стимулиране на растежа, намаляване на дълга и изграждане на по-устойчива икономика, отбелязва агенцията.
Шефът на МВФ предупреждава за постоянно високите цени, които непропорционално засягат бедните, и за потенциала на ескалиращия близкоизточен конфликт да дестабилизира регионалните икономики и глобалните стокови пазари. Георгиева също изразява загриженост относно увеличените военни разходи, които засягат наличното финансиране за други приоритети, включително помощ за развиващите се страни.
Нарастващият протекционизъм и увеличаващите се търговски ограничения раздробяват глобалната икономика, ограничават растежа на търговията и „изливат студена вода върху и без това хладката световна икономика“, заявява Георгиева, която този месец започна втория си петгодишен мандат начело на фонда.
Тя открои и някои добри новини, включително отстъплението на глобалната инфлация и връщането към ценова стабилност, като пазарите на труда се охлаждат по организиран начин в Съединените щати и Европа.
„Прогнозите ни сочат безмилостна комбинация от нисък растеж и висок дълг – трудно бъдеще“, заявява Георгиева. Тя отбелязва, че растежът няма да бъде достатъчен, за да изкорени световната бедност, да създаде необходимия брой работни места или да генерира данъчни приходи, необходими за обслужване на големи дългове и финансиране на инвестиции.
Високият и нарастващ държавен дълг прави перспективата още по-тревожна, коментира Кристалина Георгиева, отбелязвайки, че „тежък, но правдоподобен“ неблагоприятен сценарий може да тласне дълга с 20 процентни пункта от брутния вътрешен продукт (БВП) над сегашната прогноза. По думите й това означава, че правителствата ще бъдат изправени пред агонизиращ избор къде да изразходват ценните средства, а предизвикателствата са още по-големи в нововъзникващите пазарни икономики.
За да променят курса и да стимулират по-голям растеж, страните трябва да намалят дълга, да възстановят буферите за следващия шок, да намалят разходите и да повишат производителността, призовава тя.
Глобалното сътрудничество е по-важно от всякога, подчертава Георгиева, цитирайки продължаващите търговски предизвикателства, неочаквано бързото глобално затопляне и бързия растеж на AI технологията, която изисква глобални регулаторни и етични кодекси.
