Над 400 хил. българи всеки ден пътуват за работа до друг град

Над 400 хил. българи всеки ден пътуват за работа до друг град

Към 7 септември 2021 г. 494 719 лица пътуват всекидневно или по-рядко от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят.

Това сочат поредните данни на НСИ от националното преброяване, провело се през 2021 година.

Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете – 232 481, или 47.0%, като преобладават мъжете – 56.9%, в сравнение с жените – 43.1% от всички трудови мигранти.

Най-голям е потокът от трудови мигранти от селата към градовете – близо 220 хил. заети лица, или 44.6% от всички трудови мигранти. Втори по обхват е потокът между градовете – съответно 170 хил., или 34.4%. Потокът от градовете към селата съставлява 12.6% (63 хил.). Най-малко заети пътуват, за да работят, между селата – 42 хил. души, или 8.4% от всички пътуващи, за да работят.

Честотата на пътуване показва, че преобладават лицата, които пътуват пет и повече пъти в седмицата – 409 хил., или 82.7%. Следват пътуващите от 2 до 4 пъти в седмицата – 55 хил. (11.0%), по-рядко от веднъж в седмицата – 16 хил. (3.2%), и пътуващите веднъж в седмицата – 15 хил., или 3.1% от всички трудови мигранти.

Най-използваният вид транспорт сред трудовите мигранти е „лек автомобил, ван (личен/служебен)“. По този начин се придвижват до работното си място 350 хил. души, или 70.8% от трудовите мигранти. На второ място се нареждат пътуващите с автобус (вкл. маршрутно такси) – 160 хил., или 32.4%. Значително по-малко предпочитан е железопътният транспорт – с влак пътуват 17 хил. лица, или 3.5% от трудовите мигранти. Наблюдават се различия в използвания транспорт при мъжете и жените трудови мигранти. Лекият автомобил е предпочитаното превозно средство от мъжете – 80.0%, докато при жените с автомобил пътуват 58.4%. С автобус се предвижват 45.6% от жените и 22.3% от мъжете.

357 696 души, или 72.3% от всички трудови мигранти пътуват до населени места на територията на областта, в която живеят. Преобладаващата част от тях (74.3%) работят в градовете, а останалите 25.7% – в селата на областта.

Най-често пътуват до друго населено място, за да работят, лицата от турската и ромската етническа група – съответно 36.4 и 29.9% от самоопределилите се към тези етноси.

Най-висок е относителният дял на трудовите мигранти, пътуващи извън границите на областта, в която живеят, в областите Перник (77.2%) и София (61.8%), което може да се обясни с близостта на тези области до столицата. Най-нисък е този дял в областите Пловдив – 8.9%, и Бургас – 9.6% от трудовите мигранти в областта.

С най-висок коефициент на участие в трудовите пътувания е заетото население в област Перник – 449.0‰, или всяко второ заето лице в тази област пътува от населеното място, в което живее, до населеното място, в което работи. Интензитетът на всекидневните трудови пътувания е висок и в областите София (415.6‰), Кюстендил (327.5‰) и Враца (302.5‰).

С най-голямо отрицателно миграционно салдо в резултат на ежедневната трудова миграция са областите София и Перник. Ежедневно броят на заетите лица намалява с 15 124 души за област София и 15 024 души за област Перник.

С положителен прираст са осем области. Най-голямо ежедневно нарастване на заетите се наблюдава в област София (столица) – 57 752 души, следват областите Пловдив – 5 378, Бургас – 3 404, и Варна – 2 977 заети лица.

Други данни сочат, че 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 100 547 лица, или 4.2%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 1 661 017 (69.5%). Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086, или 0.5%.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"