Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през март достига 1393,83 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство (двама работещи с едно дете до 14 г.) пък достига 2 509 лв.
На тримесечна база необходимият доход расте с 3,1 процента, а на годишна – с 14,6 на сто.
За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 320 лв. , а за един работещ от едночленно семейство със 178 лв.
Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за първите три месеца на тази година.
Той обърна внимание, че се вижда изпреварващ ръст на цените в малката потребителска кошница, която нараства с 26% през март на годишна база, което е доста притеснително при спадащи цени на суровините и материалите, които са основни за производството на съответните стоки и услуги. Единственият извод, който можем да направим е, че спекулата продължава. Каквото и да се говори, каквито и сайтове и заклинания да се правят, макар и с по-малки темпове, цените продължават да растат, подчертава Димитров.
Според данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ брутната заплата за издръжка за 1 работещо лице е 1796 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещи не трябва да бъде по-ниска от 1617 лв., за да може да се осигури необходимият доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 3233 лв. За едногодишен период Заплата за издръжка за един работещ от 3-членно семейство нараства с 206 лв. , а за 1 работещ от едночленно семейство с 229 лв.
Повече от 2/3 от работещите не достигат заплатата за издръжка, показват данните за броя на осигурените лица по размер на осигурителния доход. Около 516 хил. наети лица работят на минимално заплащане. 42% от лицата се осигуряват до 1000 лв., а преди година са били 50.4%, сочи още проучването на синдиката.
Хранителните продукти нарастват с 4.8% спрямо предходното тримесечие и с 21.1% на годишна база:
- Яйца – нарастват с 66% на годишна база, а на тримесечна с 14.4%. За едногодишен период цените са нараснали с около 16 до 20 ст.
- Зеленчуци – ръст на тримесечна база със 17.1%, а на годишна с 18.2%. По забележимо е нарастването за година е при домати (25.6%), при картофи (11.8%), краставици (13%), лук (40%).
- Захар и захарни изделия със 7.8%, на годишна с 26.8%. Нарастване се наблюдава както при захарта, на тримесечна база с 3.7%, така и на захарните изделия с 7.1%, като при шоколадовите изделия ръстът е между 5.3 до 11% на тримесечна база.
- Мляко и млечни продукти“ – групата бележи тримесечен ръст с 2.5%, на годишна база с 37.8%. Осезаемо поскъпване се наблюдава при групата на кисели и пресни млека средно с 2.1%. При сирената се наблюдава лек спад с 1.4%, но на годишна база ръстът е внушителен от 54.3%. При Кашкавала се отчита задържане на почти същите нива.
- Месо и месни продукти“ – тримесечният ръст общо за групата е с 3.7% и с 23.1% на годишна база. Продължава тенденцията на нарастване при мляно месо (кайма) средно увеличение е с 5% и на годишна база с 33%. Нарастване се наблюдава и при сухите колбаси средно с 3.8% на тримесечна база и 21% на годишна.
- При „Хляб и зърнени храни“ нарастване с 2.3% на тримесечна база, но на годишна база ръста остава висок с 18.7%. При хляба и хлебните изделия нарастването на годишна база достига 8.6%. При производните на хлебни изделия нарастването е значително. Така напр., козунак поскъпването на годишна база е с 37.7% и с 8.8% на тримесечна база.
- Цените на услугите в заведения за обществено хранене, също бележат ръст с 3.7% на трим. база. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с 22%.
Цените на основните 20 хранителни стоки като стойност се доближават с тези в наблюдаваните държави членки на ЕС. Това означава, че ценовите равнища се сближават, но от друга страна изостава размерът на МРЗ, коментират от КНСБ.
Изследването показва, че с една минимална заплата в България може да се закупи тази потребителска кошница 7.2 пъти, докато в Германия – 32.6 пъти, в Румъния – 11.4 пъти. В последната държава минималната заплата е с 207 евро по-висока от нашата. По ниска стойност на така формираната потребителска кошница от тази на България има в Испания (50,37 евро) и Румъния (52,97 евро). При това в Испания, размерът на минималната заплата е 3 пъти по-висок.
