Анализът на Даръл Кауфман* е от изданието IFLScience…
Докато изгарящата жега обхваща големи участъци от Земята, много хора се опитват да поставят екстремните температури в контекст и питат: Кога някога е било толкова горещо?
В световен мащаб през 2023 г. видяхме едни от най-горещите дни според съвременните измервания, но какво ще кажете за по-назад, преди метеорологичните станции и сателитите?
Някои новинарски издания съобщиха, че дневните температури са достигнали 100 000-годишен връх. Като учен по палеоклимата, който изучава температурите от миналото, виждам откъде идва това твърдение, но се притеснявам от неточните заглавия. Въпреки че това твърдение може да е правилно, няма подробни температурни записи отпреди 100 000 години, така че не знаем със сигурност.
Ето какво можем с увереност да кажем кога за последен път Земята е била толкова гореща.
Това е ново климатично състояние
Учените заключиха преди няколко години, че Земята е навлязла в ново климатично състояние, невиждано от повече от 100 000 години. Както колегата учен по климата Ник Маккей и аз наскоро обсъдихме в статия в научно списание, това заключение беше част от доклад за оценка на климата, публикуван от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) през 2021 г.
Земята вече беше с повече от 1 градус по Целзий (1,8 по Фаренхайт) по-топла от прединдустриалните времена и нивата на парникови газове в атмосферата бяха достатъчно високи, за да гарантират, че температурите ще останат високи за дълго време.
Дори при най-оптимистичните сценарии за бъдещето – при които хората спират да изгарят изкопаеми горива и намаляват другите емисии на парникови газове – средната глобална температура много вероятно ще остане поне с 1 C над прединдустриалните температури и вероятно много по-висока за няколко века.
Това ново климатично състояние, характеризиращо се с многовековно ниво на глобално затопляне от 1 C и по-високо, може надеждно да се сравни с температурни реконструкции от много далечно минало.
Как оценяваме миналата температура
За да възстановят температурите от времената преди термометрите, учените по палеоклимата разчитат на информация, съхранявана в различни природни архиви.
Най-разпространеният архив, датиращ от много хиляди години, е на дъното на езера и океани, където набор от биологични, химически и физически доказателства предлага улики за миналото. Тези материали се натрупват непрекъснато с течение на времето и могат да бъдат анализирани чрез извличане на седиментно ядро от дъното на езерото или океана.
Тези базирани на седименти записи са богати източници на информация, които са позволили на палеоклиматичните учени да реконструират минали глобални температури, но те имат важни ограничения.
От една страна, дънните течения и ровещите се организми могат да смесят утайката, замъглявайки всякакви краткосрочни скокове на температурата. От друга страна, времевата линия за всеки запис не е известна точно, така че когато множество записи се осреднят заедно, за да се оцени миналата глобална температура, флуктуациите във фин мащаб могат да бъдат преодолени.
Поради това учените по палеоклимата не са склонни да сравняват дългосрочните записи на минали температури с краткосрочни крайности.
Поглеждайки десетки хиляди години назад
Средната глобална температура на Земята варира между ледникови и междуледникови условия в цикли, продължаващи около 100 000 години, задвижвани до голяма степен от бавни и предвидими промени в орбитата на Земята със съпътстващи промени в концентрациите на парникови газове в атмосферата. В момента сме в междуледников период, който започна преди около 12 000 години, когато ледените покривки се оттеглиха и парниковите газове се увеличиха.
Разглеждайки този 12 000-годишен междуледников период, глобалната температура, осреднена за няколко века, може да е достигнала своя връх преди около 6000 години, но вероятно не е надвишила нивото на глобално затопляне от 1 C в този момент, според доклада на IPCC. Друго проучване установи, че средните глобални температури продължават да се повишават през междуледниковия период. Това е тема на активно изследване.
Това означава, че трябва да погледнем по-назад, за да открием време, което може да е било толкова топло, колкото днес.
Последният ледников епизод е продължил почти 100 000 години. Няма доказателства, че дългосрочните глобални температури са достигнали прединдустриалната базова линия по всяко едно време през този период.
Ако погледнем още по-назад, към предишния междуледников период, който достигна своя връх преди около 125 000 години, ще открием доказателства за по-високи температури. Те сочат, че дългосрочната средна температура вероятно е била не повече от 1,5 C над прединдустриалните нива – не много повече от сегашното ниво на глобално затопляне.
Сега какво?
Без бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове, Земята в момента е на път да достигне температури от приблизително 3 C над прединдустриалните нива до края на века, а вероятно и доста по-високи.
В този момент ще трябва да погледнем милиони години назад, за да открием климатично състояние с толкова високи температури. Това би ни върнало към предишната геоложка епоха, плиоцена, когато климатът на Земята е бил далечен роднина на този, който поддържа възхода на селското стопанство и цивилизацията.
*Професор по науки за Земята и околната среда в Университета на Северна Аризона
