Резюме*: Подобно на древното величие на Рим, днешната икономика се поддържа от човешката изобретателност. Технологичните чудеса на Рим като акведуктите бяха застрашени от варвари, които търсеха унищожение и в крайна сметка го постигнаха. Съвременните източници на процъфтяване също са под обстрел. Днес движението за „намаляване на растежа“ (degrowth) се застъпва за радикално намаляване на потреблението на енергия. Но подобно на остготите, които унищожават акведуктите, тази нова форма на регресия подценява човешката изобретателност като наш източник на просперитет…
В древни времена град Рим е бил дом на един милион души — постижение, което няма да бъде повторено в Европа до 19 век. Градът процъфтява благодарение на широките средиземноморски търговски мрежи, върховенството на закона и сигурността, гарантирана от далечните легиони. Но римският живот би бил невъзможен без акведуктите. Тези великолепни символи на човешката изобретателност и напредък носят вода в града, подхранвайки населението и икономиката му.
Рим започва дългия си спад от надмощието през 3 век. До 6-ти век Рим е сянка на предишното си аз. Тогава нахлуващите остготи ускориха процеса на упадък, като прерязаха акведуктите на Рим и в крайна сметка превзеха града. Превъртете бързо напред към днешния ден и помислете за движението за „отслабване“, което се застъпва за намаляване на потреблението на енергия в съвременните икономики.
Привържениците на идеята за намаляване на растежа твърдят, че за да предотвратим екологична катастрофа, трябва драстично да намалим потреблението на енергия, особено на изкопаеми горива. Те си представят бъдеще, в което икономиките се свиват, потреблението на енергия рязко намалява и хората възприемат по-прост начин на живот, който изисква по-малко ресурси. Въпреки че намеренията им звучат разумно, техните предложения са толкова разрушителни за перспективите на нашето общество, колкото действията на остготите бяха за древен Рим.
Акведуктите на Рим бяха инженерни чудеса, носещи прясна вода от далечни източници до сърцето на империята. Те позволиха на града да процъфтява, поддържайки обществени бани, фонтани и частни домакинства. Когато остготите прерязаха тези акведукти, те не просто нарушиха водоснабдяването; те удариха в сърцевината на римския живот. По подобен начин енергията е жизнената сила на съвременните икономики. Той захранва нашите болници, училища, фабрики и домове. Прекратяването на това снабдяване, както предлагат хората, които намаляват растежа, не само би забавило нашите икономики, но също така би разплело структурата на нашето общество.
Помислете за огромните ползи, които енергията ни донесе. През миналия век достъпът до изобилна и достъпна енергия измъкна милиарди от бедността, удължи очакваната продължителност на живота и доведе до безпрецедентен технологичен прогрес. Нашата зависимост от енергията ни позволи да строим небостъргачи, да разработваме животоспасяващи медицински технологии и да свързваме света чрез интернет. Да намалим драстично потреблението на енергия би означавало да загърбим този напредък и потенциала за бъдещ прогрес.
Движението за намаляване на растежа не успява да оцени, че човешката изобретателност и технологичните иновации могат да решат самите проблеми, които имат за цел да решат. Точно както римляните са използвали своите инженерни умения за изграждане на акведукти, ние можем да разработим нови технологии за създаване на по-чисти енергийни източници. Нашето използване на слънчева и вятърна енергия расте главоломно. Ядрената енергия е в процес на ренесанс, докато геотермалната и термоядрената енергия имат много обещания за бъдещето. Вероятно ще успеем да намалим зависимостта си от изкопаемите горива, без да се налага връщане към прединдустриалния начин на живот.
Казано по друг начин, хората, които намаляват растежа, пренебрегват динамичния характер на човешкия прогрес. През цялата история човечеството се е сблъсквало и е преодолявало множество предизвикателства. Индустриалната революция, например, причини значителни щети на околната среда, но също така постави началото на технологичния напредък, който в крайна сметка ще доведе до по-чиста околна среда и по-екологични източници на енергия. Като възприемаме иновациите, вместо да се отдръпваме от прогреса, можем да продължим да подобряваме качеството си на живот, като същевременно се занимаваме с опасенията за околната среда.
Също така е от решаващо значение да се вземе предвид глобалното въздействие на политиките за намаляване на растежа. Развиващите се нации, които все още се стремят да достигнат нивата на просперитет на Запада, разчитат в голяма степен на енергия, за да подхранват своя растеж. Налагането на строги енергийни ограничения би задушило тяхното развитие, като по този начин би изострило глобалните неравенства. Вместо това трябва да се съсредоточим върху гарантирането, че тези страни имат достъпна енергия, което им позволява да растат и да споделят ползите от напредъка.
Визията на Degrowthers за бъдеще с по-малко потребление на енергия е стъпка назад, подобна на варварите, които, без да разбират или оценяват римската цивилизация, се стремят само да унищожават. Точно както акведуктите на Рим бяха символи на човешки постижения, нашата енергийна инфраструктура представлява потенциал за по-светло бъдеще. Нека не позволяваме на съвременните варвари да го отрежат.
*Текстът на Мариан Тупи е от изданието Human Progress
