Във време на влошаващи се икономически условия, задаващата се рецесия ще удари в по-голяма степен заможните американци, отколкото тези, които се намират в дъното на социалната стълбица. Това твърди Wall Street Journal, като даде име на тази безпрецедентна ситуация: „ричцесия“ – съчетание между думите „богат“ и „рецесия“. Атрактивен термин, но който, според множество икономисти, представя не съвсем точно реалността, пише France 24*, цитирайки анализ на Wall Street Journal.
Дойде ли редът на богатите в САЩ да изпият горчивата чаша на икономическата криза? За Wall Street Journal задаващата се рецесия в страната ще наруши каноните на икономическата наука, като удари приоритетно заможните класи и същевременно ще пощади до голяма степен по-зле платените работници. В тази връзка икономическият всекидневник измисли сложната дума, за да охарактеризира това явление: „ричцесия“ („рецесията за богатите“).
Ако хипотезата за рецесия в САЩ през 2023 г. не се приема единодушно от икономистите, то забавянето на темпа на икономическия растеж едва ли подлежи на съмнение. В този смисъл концепцията за „рецесията за богатите“, описана от Wall Street Journal, контрастира „с това, което обикновено се случва във времена преди кризата, а именно, че най-бедните поемат първия удар“, отбелязва Давид Филипи, преподавател по история на американската икономическа мисъл в Парижкия университет, цитиран от France 24.
Белите якички са в по-лошо положение от сините якички
Поредицата от съобщения за съкращения в технологичния сектор в Съединените щати спомагат за този образ на белите якички, силно засегнати от икономическия спад. „Средната годишна заплата в Meta – компанията-майка на Facebook – е 295 785 долара, докато в Twitter е 232 626 долара (две компании засегнати в най-голяма степен от социална глдна точка)“, уточнява Wall Street Journal. Но това е почти пет пъти повече от средния годишен доход в Съединените щати.
Спадът на жизнения стандарт не се ограничава само до най-големите компании от Силиконовата долина. Още преди края на миналата година картината беше повече от мрачна за технологичния сектор: над 80 000 служители бяха съкратени, подчертава Washington Post. Тази констатация е направена преди други големи компании да обяват намаляване на персонала си, като например гигантът Amazon, който разкри намерението си да се раздели с 18 000 служители през тази година.
Друго явление, което засегна тежко портфейлите на висшите класи е лошото състояние на фондовия пазар. През 2022 г. Уолстрийт отбеляза най-лошата си година от 2008 г. насам: индексът S&P 500 (500-те основни листвани компании) спадна с 20%
Въпреки известната демократизация на инвестициите на фондовия пазар, портфейлите от финансови активи остават главно в ръцете на най-богатите, отбелязва Марсиал Дюпен, макроикономист от Училището по икономика в Тулуза и университета Пол-Валери в Монпелие. И сегашната ситуация може да се окаже гибелна за тях: „Цените на акциите по време на пандемията достигнаха впечатляващи нива, особено на някои компании като Apple или Alphabet, чиято пазарна стойност на борсата се повиши с 1000 милиарда долара през последните две години. Настоящият спад може да доведе до големи загуби за инвеститорите, предпочели тези големи компании. А в общия случай тези инвеститори са преди всичко заможни хора“, обяснява Марсиал Дюпень.
В другия край на социалната пирамида „за повечето от най-бедните американци настоящият период е много прост от финансова гледна точка“, твърди Wall Street Journal. Какво е доказателството за това? „Пазарът на труда изглежда предоставя по-добри условия за търсещите работа ниско образовани работници“, отбелязва Тобиас Броер, специалист по международна макроикономика в Парижкото училище по икономика (PSE).
За разлика от високотехнологичните гиганти, много предпрития които използват служители с ниски и средни заплати, срещат проблеми с набирането на персонала. Наистина в сектора на хотелиерството и ресторантьорството все още не достигат около милион работници в сравнение с февруари 2020 г., когато беше началото на пандемията от Ковид-19, отбелязва Wall Street Journal. Поради това тези служители са в по-изгодна позиция да преговарят за увеличение на възнагражденията си. Доходите на най-бедните домакинства са се увеличили със 7% в края на 2021 г., отбеляза американският Федерален резерв.
„Рецесия за богатите“ с кратка продължтелност?
Следователно очакваната рецесия ще бъде от нов вид. Безпрецедентна „рецесия за богатите“? Може би, но това няма да стане толкова бързо. Ситуацията, която виждаме днес, може, разбира се, да изглежда необикновена, но е „много спекулативно да се търси в нея нова форма на рецесия само на основата на няколко примера, цитирани в статията“, смекчава позицията си Марсиал Дюпен.
Първо, „уволненията в технологичния сектор са по-скоро секторен феномен“, подчертава икономистът Тобиас Броер. Нищо не ни подсказва към момента, че белите якички в други отрасли – финанси, реклама и т.н. – ще имат същата съдба. „Все още е прекалено рано да се правят обобщения“, допълва той.
Проблемите на борсата не засягат само милионерите. „Не трябва да забравяме, че пенсионните фондове също се котират на фондовия пазар, така че ако той се срине, ще бъдат засегнати също така и доходите на пенсионерите и ветераните“, напомня Давид Филипи.
И накрая, възторгът от доброто състояние на пазара на труда на нискоквалифицираните работници означава само краткосрочна оценка на икономическото положение и не взема предвид по-дългосрочните последствия. Сравнението между безработицата на висококвалифицираните кадри и твърде динамичния пазар на труда за нискоквалифицираните „не е коректно, тъй като първите остават безработни за много по-кратко време“, подчертава Пиер Жерве, специалист по американска икономическа история в Сорбоната.
Да не говорим, че борбата с инфлацията трябва да се отрази на заетостта на най-бедните. „Ако политиците искат рязко да намалят инфлацията, те ще трябва да се борят с увеличаването на заплатите, което би довело до влошаване на условията на пазара на труда за хората с ниски доходи“, казва Тобиас Броер.
Като цяло, най-дискусионният момент в тази нова концепция за „рецесия за богатите“ е „смесването на понятията в краткосрочен и дългосрочен план“, смята Давид Филипи. Анализът на Wall Street Journal се основава на идеята, че тази твърде специфична ситуация – множество съкращения във високотехнологичния сектор и спад на фондовия пазар – ще продължи до края на рецесията или на периода на забавен икономически растеж. Освен това, „много е вероятно силно обезценените активи на фондовия пазар да поскъпнат в даден момент“, казва Давид Филипи.
Концепция, която е политически мотивирана?
„В краен случай можем да кажем, че началото на рецесията засяга първо висшите ръководители“, признава Пиер Жерве. Но това не е чак толкова ново явление, че да заслужава въвеждането на нов термин като „рецесия за богатите“. Наистина, „повечето големи рецесии в Съединените щати започнаха със срив на фондовия пазар, който удари портфейлите на повече или по-малко богатите, като се започне с кризата от 2008 г.“, припомня Пиер Жерве.
Той подозира, че понятието „рецесия за богатите“ е политически мотивирано. На първо място, защото то може да внесе объркване. „Терминът не е научно издържан, защото цялата статия е насочена към противопоставяне на съдбата на средните и висшите кадри на тази на неквалифицираните работници, но нито една от тези две групи не е истински богата. В действителност, рецесията пощадява „наистина богатите (т.е. прослувутият 1%)“, твърди Пиер Жерве.
„Вярно е, че статията не засяга съдбата на свръхбогатите в Съединените щати, чийто основен доход идва от капитала и които практически не са засегнати от съкращенията (или от вероятно временните сътресения на фондовата борса)“, признава Давид Филипи. И поставянето на всички под един и същи знаменател на „рецесията за богатите“ може да създаде впечатлението, че този път най-богатите не са пощадени. И това не е ли начин за подготовка на общественото мнение да се противопостави на класическия по време на криза призив да бъдат накарани най-богатите да дадат по-голям принос за облекчаване на последиците за най-бедните?
*Превод Георги Саулов
