Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разпространи свои 10 препоръки към предстоящия държавен бюджет 2024.
Специално се отбелязва, че предвид решението на Народното събрание за удължаване на срока за внасяне на проект на Държавния бюджет до 15 ноември 2023 г. отново вероятно в рамките на една седмица законопроектът ще бъде обсъден в Комисиите към НСТС и в НСТС, ще бъде приет от Министерски съвет и ще бъде внесен за обсъждане и приемане от Народното събрание. Това според бизнеса създава общо впечатление за липса на прозрачност относно проведената бюджетна процедура, поради кратките срокове, възпрепятстващи ефективното обществено обсъждане на параметрите на държавния бюджет и подкрепените от него политики.
От десетте препоръки:
- Въз основа на състоянието на българската икономика
- Подкрепа на данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки и без изменение на равнищата на осигурителните вноски за 2024 година.
- Одобрение и подкрепа тенденцията за поддържане на нисък дял на средствата, преразпределяни от държавния бюджет
- Държавата трябва да се стреми към консолидиране на бюджетния дефицит и пълно балансиране на публичните финанси
- Политиките, свързани с човешките ресурси, излизат на все по-преден план
- Реформата в сферата на професионалното и висшето образование е изключително спешна потребност
- Преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата
- За поредна година внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно управление драматично закъсняват
- В Бюджет – 2024 да се включат разчети, които недвусмислено да показват развитие и реализация на конкретни реформи в здравноосигурителната система
- Намаляване на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност” както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП
се спираме на петата, на която и от АИКБ отделят особено внимание
Политиките, свързани с човешките ресурси, излизат на все по-преден план. Недостигът на кадри за индустрията е основният възпиращ фактор, който препятства ускорения ръст на БВП, както и липсата на умения. България продължава да е на последно място в ЕС по участие в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионална квалификация, като средният процент по този показател на ЕС е 11.3 %, а за страната ни е едва 2 на сто. На предпоследно място сме и по цифрова грамотност. Лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии са едва 31% при 54% за ЕС.
Недостигът на трудови ресурси вече оказва натиск върху развитието на българската икономика. Работодателите еднозначно посочват липсата не само на квалифициран, но на какъвто и да е човешки ресурс като основен проблем за започване и развитие на бизнес. Планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни лица, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни ще допринесе за преодоляване на този проблем, за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление. Справянето с тези проблеми е изключително важно, тъй като България се нуждае от постигането на по-бързи темпове на растеж, за да преодолее стигмата на най-бедната държава в Европа.
Демографските анализи и прогнози показват, че през следващите години трябва да се очаква заетостта да расте с по-бавни темпове. На практика България не разполага с трудов резерв. Това налага формулирането и ефективното провеждане в тясно сътрудничество със социалните партньори на активни политики за насърчаване на заетостта, активиране на неактивни безработни лица, квалификация и преквалификация на работната сила, повишаване на ключовите умения (с акцент върху дигиталните), което изисква предвиждането на съответни средства в държавния бюджет. За поредна година АИКБ настоява за увеличение на средствата за активни политики за насърчаване на заетостта чрез Националния план за действие по заетостта. Драстичното увеличение на минималната работна заплата силно ограничава възможностите за интервенции на пазара на труда чрез мерките и програмите на НПДЗ. Фокусът на средствата от държавния бюджет, насочени към увеличение на заетостта и намаляване на безработицата, трябва да е насочен към квалификация и преквалификация на работната сила, включително на заетите за увеличаване на производителността им.
Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 52 % от членовете ни обмислят през 2024 г. да намалят броя на заетите в предприятията си, а 29 % от тях възнамеряват да запазят броя на работниците/служителите. Всеки втори анкетиран член на АИКБ смята, че през 2024 г. възнагражденията на заетите в компанията им ще се увеличат, а 3-ма от 4-ма анкетирани смятат да намалят или да запазят размера на инвестициите на нивото им от 2023 г.
Това е сериозен сигнал, че за да успеят да преодолеят нарастващите дефицити и диспропорции в пазара на труда, значителна част от мениджърите са склонни да финансират текущи оперативни разходи вместо инвестиции в технологии и оборудване, а това, съчетано с непрекъснатото икономически несъразмерно и необосновано нарастване на МРЗ, крие съществен риск от тенденция за намаляване на конкурентоспособността на предприятията в средносрочен и дългосрочен план и в крайна сметка до декапитализация на компаниите в България.
АИКБ смята, че трябва да бъдат предприети редица мерки за увеличаване на човешките ресурси в трудоспособна възраст, които да са насочени в 2 посоки: на първо място – реформа в пенсионната система и ускоряване на темпа на нарастване на пенсионната възраст за мъжете и жените и на второ място – облекчаване на административните процедури за внос на работна ръка от трети страни.
В същото време намаляващото и застаряващо население на България поставя под риск пенсионната система и ако не бъдат осъществени необходимите реформи, тя е заплашена от финансов колапс. Необходимо е поетапно развитие на капиталовия стълб на пенсионната система, така че в дългосрочен период той да бъде капитализиран и да замести в по-голяма степен разходопокривния стълб, каквато беше и идеята на пенсионната реформа от 2000 година, която беше изоставена през 2005 г.
АИКБ възразява и не приема разпоредбата на чл. 244 н Кодекса на труда относно въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Въведеният механизъм противоречи на Конвенция № 131 на Международната организация на труда (МОТ) и на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз от 19 октомври 2022 година. За незаконосъобразния български нормативен акт ние сме сезирали МОТ и ЕК.
АИКБ настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната – минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез бипартитно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно договорени МРЗ.
Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 3-ма от 5-ма анкетирани членове на АИКБ смятат, че през 2024 г. минималната работна заплата и максималният осигурителен доход за страната не трябва да се променят и да останат съответно 780 лв. и 3 400 лв., един от петима анкетирани смята, че МРЗ трябва да бъде повишена до 933 лв., а максималният осигурителен доход – над 3 400 лв. и също един от петима смята, че МРЗ трябва да бъде повишена, но с по-бавен темп, до нива между 780 и 933 лв.
АИКБ отново се обявява срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, като например:
- Първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност. Всъщност, в редица европейски държави период на изчакване, през който не се дължи обезщетение и България следва също да възприеме тази практика;
- Платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство – АИКБ настоява да се прилага решението на Европейския съд, според което право на платен отпуск има само за периодите, през които е полаган труд;
- Допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. „класове“, определяни административно от МС;
- МОД и др., за отменянето на които АИКБ отдавна настоява.
АИКБ принципно не подкрепя никакви мерки за повишаване на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст. Те демотивират работната сила да се включи в пазара на труда, дезактивират и дезинтересират безработните и майките да започнат работа. И това е в момент, в който българският бизнес отчита дефицит и липса на работна ръка. Настояваме за намаляване на времето за престой на безработните лица извън пазара на труда чрез съкращаване на срока и/или размера на обезщетенията.
АИКБ би подкрепила мерки, които да създадат гъвкави условия за полагане на труд, почасова заетост, бърза интеграция на майките след раждане чрез намалено и/или ненормирано работно време, споделено работно място, облекчени условия за дистанционна работа, договор на един работник/служител с няколко работодатели при гъвкаво работно време и т.н.
АИКБ предлага в българското трудово законодателство да бъде въведена мярка за запазване на работните места и заетостта при настъпване на извънредни кризи, ситуации и обстановки, подобна на въведените в редица европейски страни мерки (Курцарбайт). Въвеждането на такава мярка в България ще даде предвидимост и сигурност на предприятията, че при настъпване на извънредни, непредвидими, неочаквани събития в икономиката те ще получат необходимата подкрепа, за да запазят работниците/служителите си, а на работниците и служителите, че ще запазят работните си места и доходите.
АИКБ настоява да бъде прекратена политиката на социално подпомагане „на калпак“. Например: безплатни учебници за учениците от 1 до 12 клас, еднократна помощ за всички ученици от 1, 2, 3, 4 и 8 клас, безплатни детски градини за всички деца, коледни и великденски надбавки за всички пенсионери и т.н. Липсата на диференциация и ясни критерии за идентифициране на нуждаещите се от социална помощ лица създава условие за неефективно и неефикасно разходване на публични ресурси, не намалява, а увеличава неравенствата в обществото и деградира обществените устои. Изследванията показват, че нужда от подпомагане имат около 1/3 от всички подпомагани, което означава, че разходването на средства за останалите 2/3 е чиста форма на прахосничество.
Задържането на пазарните цени и/или субсидирането на потребителските цени на стоки и услуги с цел осигуряване на политически дивиденти и запазване на обществения мир води до изкривяване на пазара и загуба на конкурентоспособност на българската икономика. Примерите за това са множество: пазарът на електроенергия[1] и топлоенергия[2], начинът на формиране на такса битови отпадъци, и т.н. Държавата трябва да осигури пълна либерализация на всички пазари на стоки и услуги, демонополизация и създаване на условия за свободна конкуренция.
Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика и чрез намаляване на данъци/данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намелените данъци/данъчни ставки се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане.
Например – 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв., но и те купуват „евтини“ хляб и брашно, необложени с ДДС. АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди COVID-кризата, а нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения. Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет.
