За да се измъкне от изкопаемите горива, Европейският съюз гледа на нисковъглеродния водород (получен от възобновяеми енергийни източници и ядрена електроенергия) като част от решението, особено за тежката промишленост. Европейците са си поставили много амбициозни цели за производство и внос, но те трудно могат да бъдат постигнати, отбелязва RFI.
Европейският съюз има амбициозната цел от 2030 г. да произвежда 10 милиона тона водород годишно, както и да внася същото количество. Става дума за нисковъглероден водород, който се получава от слънчева и вятърна енергия, хидроенергия, но също така, по искане специално на Франция, и от ядрена елекстроенергия (която отделя малко CO2, но не е възобновяема).
Комисариатът за атомна енергия, френски обществен изследователски център, запита мениджърите на 70 големи европейски промишлени компании за водорода, който възнамеряват да използват, за да намалят емисии на парникови газове. В най-добрия случай „стигаме до 2,5 милиона тона водород“ през 2030 г., обяснява Бертран Шармезон, ръководител на проучването. С други думи, ако тези цифри се запазят, европейските цели по отношение на водорода няма да бъдат постигнати.
Нисковъглеродният водород е възможност за тежката промишленост
От гледна точка на Европейския съюз, нисковъглеродният водород е част от решението за постигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г.
Този водород, получен на основата на електролиза на вода, трябва да замени водорода, произвеждан днес от изкопаеми горива, за да бъде използван в рафинериите и торовите заводи. Той също така може да се използва като заместител на газа, петрола и въглищата в стоманодобивните заводи, например. За тези тежки индустрии директното използване на електроенергия не винаги е възможно, откъдето и идеята за използване на водород.
Само на черната металургия се падат 7,6% от емисиите на парникови газове в световен мащаб. Намаляването им в този отрасъл е изключително важно, особено сега, когато Европа се стреми да се реиндустриализира.
Аеронавтиката също е един от секторите, които възнамеряват да прибегнат до водорода, като го използват за производство на електрогорива и други синтетични горива като заместители на керосина за самолетите. Въпреки това, нисковъглеродният водород, който изисква огромно количество енергия за производството си, няма да може да отговори на цялото търсене на авиационния сектор без намаляване на трафика.
Откъде идва това закъснение въпреки субсидиите?
Европейският съюз задели над 17 милиарда евро за развитие на производството на нисковъглероден водород в страните членки. Множество пречки обясняват забавянето на инвестициите, въпреки тези субсидии.
Сред тях е непрекъснато растящата цена на електроенергията, тъй като производството на водород е изключително енергоемко. С войната в Украйна цените се увеличиха значително. Така, производството на нисковъглероден водород в Европа сега е много по-скъпо, отколкото в Съединените щати, например, където то е широко субсидирано съгласно Закона за намаляване на инфлацията (IRA).
За някои производители, като тези, които произвеждат торове от амоняк, преминаването към нисковъглероден водород изисква огромни инвестиции, тъй като това означава „пълна промяна на производствения процес“ и въвеждането на нов, обяснява Бертран Шармезон. „Следователно това не е решение, което европейските производители на торове възнамеряват да приложат в обозримо бъдеще“, продължава той. Липсата на яснота на европейските регламенти, които бяха приети през миналата година, също изигра своята роля. „В тази пълна несигурност през 2023 г. (по отношение на рамките, които ЕС избра за регулиране на сектора), производителите предпочетоха да изчакат, преди да решат да направят големите инвестиции и да преминат към нисковъглероден водород“, уточнява Бертран Шармезон.
Европа не е единственият континент, в който проектите за зелен водород (от възобновяема енергия) или ниско-въглероден водород (включващ и използването на адрената енергия) се развиват бавно. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ), през 2023 г. само 4% от обявените нисковъглеродни водородни проекти са с окончателно прието инвестиционно решение, са в процес на изграждане или вече функционират.
Китай е начело при електролизатори
Колкото повече се забавят инвестициите, толкова по-трудно ще бъде да се навакса изоставането. Това се отнася и за производството в Европа на електролизатори, машините, използвани за получаването на водород. В тази област Европа си е поставила много амбициозни цели и практически не изостава от САЩ. От друга страна, трябва да се признае, че пазарът за производство на електролизери е изцяло зает от Китай и спрямо него изоставането е голямо“. Континентът залага на по-скъпи електролизатори, но с по-дълъг живот, които в момента са в процес на разработка.
Според запитаните от CEA производители, ЕС трябва да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници и да опрости своите регламентации, за да бъде даден тласък на инвестициите в нисковъглероден водород.
