Новите „пътища на коприната“ 10 години по-късно: една противоречива равносметка

Чрез стартирането на програмата за „новите пътища на коприната“ през 2013 г., президентът Си Дзинпин поведе Китай в безпрецедентно в неговата история приключение. За едно десетилетие Пекин е похарчил стотици милиарди евро от Азия до Европа, през Африка, основно, но не само, за инфраструктурни проекти. Днес повече от 150 страни са се присъединили към това, което се превърна в етикет на китайската политика и представлява сложна мрежа от сухопътни и морски коридори по целия свят. Каква равносметка можем да направим десет години по-късно за „проекта на века“, по думите на Си Дзинпин, анализира за RFI* Жорис Зилберман…

7 септември 2013 г. Държавно посещение в Астана, столицата на Казахстан, реч в голямата зала на университета Назърбаев. Този ден без много шум ще влезе в историята. „Нека заедно да изградим икономически пояс по Пътищата на коприната“. Именно с тези думи Си Дзинпин слага от трибуната началото на своя гигантски проект. В този момент никой не може да предвиди неговия всеобхватен размах по целия глобус след едно десетилетие. Месец по-късно китайският президент е в Джакарта. Още една реч, този път пред индонезийския парламент. „Нека заедно изградим един морски път на коприната на XXI-ви век“. Така е намерено името на големия проект: „Един път, един пояс“, (One Belt, One Road).

Терминът „Пътища на коприната“ не е достатъчен, за да опише проекта на Си. Той е използван за първи път през 1876 г. от германеца Фердинанд фон Рихтхофен. Това е период, когато Великите сили от Стария континент мечтаят за изграждането на евразийска железопътна линия. Тогава географът дава името на мрежата от пътища, която отдавна прекосява пустинята от Китай, за да доставя стоките до Европа. Две империи са организирали световната търговия и са реализирали големи печалби от нея. Мрежата е действала от II-ри в. пр. н. е. до XV-ти в. сл. н. е., т.е. началото на големите колониални завоевания на европейците.

Чист продукт на западното въображение, изразът „Пътища на коприната“ е твърде натоварен с етноцентризъм. Той дори не включва „морския път“, който винаги е свързвал Китай с Индийския океан. Тези „пътища“ не са били организирани нито от европейци, нито от китайци, а от търговци от Централна Азия, чиито кервани са пътували от един оазис до друг.

Амбицията на „новите пътища на коприната“ е коренно различна, безпрецедентна. Този път Китай иска да играе доминиращата роля. Той не желае повече да зависи от търговските пътища под американски контрол, като жизненоважния Малакски пролив, през който минава голяма част от световната морска търговия. Китай иска мрежа, в която той заема централното място, осигурява финансирането и е главният бенефициент. Каквото и да струва това. За едно десетилетие Китай е отпуснал близо хиляда милиарда евро за финансиране на инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и телекомуникациите, както и в други области. Той създава сложна мрежа от сухопътни коридори и морски пътища. Китай успя да накара повече от 150 държави да подпишат споразумения за участие в „новите пътища на коприната“ (Belt and Road Initiative – BRI).

Морски пътища и коридори на BRI

Сега те се превръщат в нещо, което се отклонява значително от „пътя“ и „пояса“, като стига чак до Южна Америка. Проектът обединява огромно мнозинство от развиващите се страни от „глобалния юг“ – недоволни от световния икономически ред, доминиран от Западните страни и Америка. От времето на плана Маршал светът не е познавал проект с такъв размах. И това тревожи Запада, който вижда как Китай се превръща в гигантска световна икономическа и политическа сила.

Но след 2016 г. се появиха първите критики. „Пътищата на коприната са изправени пред огромен проблем във връзка с международния им имидж“, припомня Надеж Ролан, изследовател в американското Национално бюро за азиатски изследвания. „Дейностите на пристанището Хамбантота в Шри Ланка бяха дадени на концесия за срок от 99 години на една китайска държавна компания. Много държави започват да разбират, че инвестициите не са инвестиции, а заеми с нарастващи лихвени проценти, което ще увеличи дълга им и ще стане финансово непосилен за управление на национално равнище“. Един индийски изследовател обобщава тези критики в израз, който казва всичко: „дипломация на дълговия капан“. Осигуряването на достъп до стратегически съоръжения в Азия, Африка, Персийския залив и дори в Америка изглежда е истинската цел на Пекин.

Финансиране на развитието на Африка

„В Африка равносметката е по-скоро противоречива“, отбелязва Ксавие Ореган, географ и преподавател в Католическия университет в Лил. От една страна, Китай успя да интегрира огромното мнозинство от африканските страни, с изключение на остров Мавриций и Есватини (бивш Свазиленд), които признават Тайван. Китай увеличи инвестициите, като включи всички инфраструктурни проекти като част от новите пътища на коприната, дори и тези, започнати преди 2013 г. От тази гледна точка проектът е относително успешен“.

Но от друга страна, посочва Ксавие Ореган, „китайската глобална оферта“ предизвиква все повече дебати. „Финансирането в замяна на договори, спечелени от китайски компании, подлежи на критики“, тъй като работи в ущърб на други международни или африкански компании. Прословутото „партньорство, от което всички печелят“, рекламирано от Китай, достига своите граници. „Това финансиране на развитието в Африка поражда последици, които Китай осъжда, когато договорите са в полза на западните компании“, подчертава географът: „задлъжнялост, създаване на мрежи за влияние, форми на зависимост и всички въздействия върху местната екология и социални проблеми“.

Търсене на нов баланс и гъвкавост

Трябваше да се реагира. През 2017 г. проектът беше преименуван на инициатива „Един пояс, един път“ или BRI. Думата „инициатива“, по-„скромна“, по-„приобщаваща“, трябва да помогне да се изтрие „хищническият“ образ на проекта. През лятото на 2018 г., подчертава Надеж Ролан, Си Дзинпин председателства работна среща със структурите, които се занимават с развитието на Пътищата на коприната – министерства, партийни органи и държавни предприятия. Според него, трябва да се осъществяват по-малко амбициозни проекти, които по възможност да отговарят на желанията за развитие на страните партньори“. Китайският номер едно настоява за провеждането на пропагандна кампания, която да направи „новите пътища на коприната“ по-приемливи в тези страни. Тук не става въпрос за привеждане в съответствие с международните финансови стандарти за оздравяване на големи проекти в процес на реализиране. Да се харчи по-малко и да се създава по-добър имидж са новите лозунги.

Успешно търсене на нов баланс? Не е лесно да се каже днес. Защото междувременно, след 2020 г., пандемията Ковид-19 постави голям брой проекти в застой. И сега страни като Демократична република Конго се опитват да предоговорят някои от договорите и споразуменията си с Китай. Но това не означава, че „новите пътища на коприната“ са били замразени през целия Ковид-период.

„Трудно е да се направи еднозначна равносметка, тъй като Пътищата на коприната имат повече направления“, отбелязва Надеж Ролан и добавя – „Те не са фокусирани само върху инфраструктурите, инвестициите в които намаляват след 2016 г., но и върху други направления, свързани с развитието на сътрудничеството в здравеопазването, образованието или промяната на международните правни норми, където са съсредоточени основните усилия. Там равносметката е много по-положителна от гледна точка на китайските власти, които успяха да постигнат голям напредък, особено в развиващия се свят“.

„Многоизмерният“ характер на BRI дава на Китай възможност за известна гъвкавост. По време на пандемията Пекин изведе на преден план здравеопазването или по-скоро „здравните пътища на коприната“. Те изразяват перфектно „дипломацията на ваксините“. Във всички медии се появяват изображения на маските и другото защитно оборудване в кашони, на които ясно се вижда китайското знаме. Това, което знаем по-малко е, че изразът „здравни пътища на коприната“ се използва още от 2017 г. в изказванията на директора на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус, подкрепян от Китай.

„Общност на страни с една и съща съдба“ и алтернативен световен ред

Чрез „новите пътища на коприната“ крайната цел на Китай не е финансирането на инфраструктурата в развиващите се страни. Това е създаването на „общност на страни с една и съща съдба“, по думите на Си Дзинпин. Зад този неясен лозунг се крие това, което Надеж Ролан нарича „промяна на международните правни норми“. И тази промяна се извършва от няколко години чрез стратегията на Китай в международните организации – заемането на ръководните позиции в някои организации в рамките на ООН, като се възползва от оттеглянето на Съединените щати от тях по време на ерата на Доналд Тръмп. Но тази тактика не винаги работи: Пекин не е в състояние да промени баланса на силите със Запада в ООН и нейните организации. Резултат: Затова Китай създава паралелни организации, където той е начело в опит да промени световния ред.

Пример за това са „здравните пътища на коприна“. „По времето, когато Китай имаше проблеми в СЗО, той реши да заеме позиции в Африка като създаде център за превенция и контрол на болестите в Етиопия“, подчертава синологът Ален Уанг. Африканският CDC трябваше да се роди на основата на китайско-американско съфинансиране, но администрацията на Тръмп се оттегли от него. И Пекин зае нишата. „Китай инвестира около 65 милиона евро, за да построи огромна сграда в Адис Абеба“, продължава Ален Уанг. Този център, който в момента е насочен към нуждите на Африка, има регионални клонове в Египет, Габон, Кения, Замбия и Нигерия. Със сигурност техният брой в Африка ще се увеличи, но и вероятно извън нея, в Латинска Америка и Азия.

За синолога именно тук BRI дава положителен резултат за Пекин. „Китай успя да обедини около себе си определен брой големи и малки страни, които ще играят много важна роля в бъдеще, като се позиционира като лидер на един свят, който се противопоставя на западния. Свят, в който демокрацията не съществува: свят на авторитарни държави“.

Лозунг срещу лозунг?

Какво е бъдещето на „новите пътища на коприната“? Според Ксавие Ореган проектът е „във фаза на застой“. Спадът на китайските заеми е ясен: в Субсахарска Африка те са намалели с 65% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., според Green Finance & Development Center. „В китайския политически елит има противоположни мнения, една част смята, че BRI може би е приключила, може би вече е малко демоде и че трябва да се премине към нещо друго. И това друго се нарича „новата ера“ на Си Дзинпин. Може би постепенно ще бъде въведен нов курс на външната политика“.

Но не такова е мнението на Надеж Ролан. Според нея, вече от няколко години се прогнозира смъртта на BRI. Напразно. Проектът устоява. „Може би присъства по-малко в китайската дипломация“, признава изследователката като споменава конкуренцията на новите лозунги: „Инициативата за глобално развитие“ (Global Development Initiative ) или „Инициативата за глобална сигурност“ (Global Security Initiative). Но тези лозунги идват по-скоро като допълнение. „След повторното отваряне на Китай след пандемията високопоставени китайски официални лица посетиха множество приятелски държави и BRI се появява в договорите за сътрудничество, подписани през 2022 г. и дори през 2023 г.“

Последният по време пример: срещата на върха Китай-Централна Азия в Сиан на 18 и 19 май. Си Дзинпин покани петима лидери от Централна Азия. Той им предлага спектакъл, достоен за церемонията по откриването на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Основната тема? „Инициативата „Един пояс, един път“. Очевидно тя остава един от главните инструменти на външната политика на Си Дзинпин. Доказателство за това е, че срещата на върха в Сиан се проведе по същото време, когато се проведе и срещата на Г-7 в Хирошима. Западните сили показаха общ фронт срещу амбициите на Китай, който поддържа своята „неограничена“ подкрепа за Русия въпреки кървавата баня в Украйна. Руската инвазия и западните санкции със сигурност спряха част от трафика на стоки по „железопътните пътища на коприната“ през Евразия. Но това далеч не притесни Китай, който пренасочи влаковете си по-директно към Москва. Така той даде нова стойност на „Транскаспийски път“ като заобиколен маршрут до Истанбул. Сега дойде времето за гъвкавост и търсене на нови баланси. Не, не са мъртви тези „нови пътища на копринат“.

Новите пътища на коприната в няколко дати

2013

18 юли – 2 август: първият влак свързва Джънджоу (Китай) с Хамбург (Германия)
7 септември: Си Дзинпин предлага „икономически пояс по Пътищата на коприната“ по време на реч в университета Назърбаев в Астана, Казахстан.Това е стартът на проекта под първото му официално име „Един пояс, един път” (Obor).
2 октомври: пред индонезийския парламент в Джакарта Си Дзинпин обещава да „изгради морски път на коприната на XXI-ви век“ със страните от АСЕАН

2014

24 октомври: Създаване на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB).21 държави подписват меморандума: Китай, Индия, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Филипините, Пакистан, Бангладеш, Бруней, Камбоджа, Казахстан, Кувейт, Лаос, Бирма, Монголия, Непал, Оман, Катар, Шри Ланка, Узбекистан и Виетнам.Тази институция се явява като финансов инструмент, целящ да позволи еманципацията на една международна система, възприемана като твърде американоцентрична.
18 ноември: Товарен влак тръгва от гара Yiwu, за да стигне до Мадрид за 21 дни през Централна Азия.Със своите 13 000 километра този маршрут е най-дългият изминат някога с влак.
26 декември: в Китай, тържествено откриване на високоскоростната железопътна линия между Сиан и Урумчи.Първа връзка от този тип с автономния регион Синдзян.

2015

21 май: Япония стартира партньорство за качествена инфраструктура с Азиатската банка за развитие (ADB), в което инвестира $100 милиарда долара.Това е отговор на създадената от Китай през предходната година Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB).
Ноември: пакистанското пристанище Гуадар е официално отдадено под наем на китайска публична компания Chinese Overseas Ports Holding Company за срок от 40 години.Пристанището е изходът на китайско-пакистанския коридор, съставен от магистрали, железопътни линии, нефтопроводи и дори топлоелектрически централи. Така Китай си осигурява търговско пристанище в Индийския океан и транспортна мрежа от пристанището до Китай.

2016

Януари: Пристанище Пирея в Атина е отстъпено на китайската Cosco.Самата китайска група предлага 368 милиона евро и обещава инвестиции от 350 милиона евро.Cosco вече управлява два контейнерни терминала от 2008 г.
21 април: влак тръгва за първи път от Ухан, столицата на провинция Хубей, за Лион (Франция). Разстоянието е 11 500 километра.Една трета от френските инвестиции в Китай са осъществени в Хубей.Пътуването продължава 18 дни.Влакът минава през Казахстан, Русия, Беларус, Полша и Германия.Тази железопътна връзка изисква около двадесет машинисти, осем смени на локомотивите и три претоварвания на стоките.

2017

14-15 май: Първи форум за международно сътрудничество по пътищата на коприната в Пекин.Правителството организира по грандиозен начин събитието.Съкращението Obor се заменя с BRI („Инициатива един пояс, един път“).Владимир Путин присъства на събитието.
22-26 май: Обявява се началото на Азиатско-африканския коридор за растеж (AAGC), споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на Индия, Япония и няколко африкански страни.AAGC е представен от министър-председателя на Индия на 52-рата годишна среща на върха на Африканската банка за развитие, която се провежда в щата Гуджарат в Индия.AAGC дава приоритет на проекти за развитие в областта на здравеопазването, фармацевтиката, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, управлението на бедствия и подобряване на образованиетона кадрите.
25 юли: Шри Ланка дава на концесия на китайската компания China Merchants пристанище Хамбантота за срок от 99 години.
1 август: Китай открива в Джибути първата си военна база в чужбина.
Октомври: BRI е записана в китайската конституция по време на XIX-ия конгрес на ККП.Така инициативата се превръща в централна цел на политиката на страната.

2018

26 януари: Китай публикува бяла книга относно политиката си за Арктика като част от BRI с цел откриване на по-къси морски пътища за превоз на стоки.
26 март: Китай пуска свои собствени петролни фючърсни договори, деноминирани в юани и достъпни за чуждестранни инвеститори с цел да се конкурира с долара.
3-4 септември: 7-ми форум за китайско-африканско сътрудничество (FOCAC) в Пекин

2019

25-27 април: 2-ри форум за международно сътрудничество по пътищата на коприната в Пекин.
Изоставен е проектът за пристанище Багамойо в Танзания, 6 години след подписването на споразумението.
Ноември: Австралия, Япония и Съединените щати стартират „Blue Dot Network“, сертифициращ орган за насърчаване и мобилизиране на финансиране за така наречената качествена инфраструктура.

2021

Януари: След влизането си в Белия дом Джо Байдън се опита да въстанови близките отношения с традиционните партньори на Вашингтон в Азиатско-тихоокеанския регион (проектът за споразумение за транстихоокеанско партньорство, стартиран през 2016 г. от Барак Обама, който имаше за цел да противодейства на Китай в региона, беше изоставен от Доналд Тръмп).
Февруари: Литва напуска сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа, наричано още групата 17+1, която след това се превърна в 16+1.Групата има за цел да насърчава търговските и взаимоотношения и инвестициите между Китай и Централна и Източна Европа.Създадена през 2012 г., групата 17+1 провежда срещи всяка година: Варшава (2012), Букурещ 2013, Белград (2014), Суджоу (2015), Рига (2016), Будапеща (2017), София (2018), Дубровник (2019) .
11-13 юни: На срещата на Г7 във Великобритания е обявена инициативата Build Back Better World (Да построим отново един по-добър свят).Тази инициатива има за цел да финансира изграждането на инфраструктурни проекти в развиващите се страни, които бяха особено силно засегнати от пандемията Ковид-19.
29-30 ноември: 8-ми Китайско-африкански форум за сътрудничество (FOCAC) в Дакар.За 20 години търговията между Китай и Африка се е увеличила 20 пъти, като понатоящем надхвърля 200 милиарда долара годишно.
Декември: пусната в експлоатация железопътната линия между Виентян, столицата на Лаос, и Кунмин, столица на китайската провинция Юнан, с дължина 1400 километра. Това е първата железопътна линия построена на китайската граница в рамките на инициативата „новите пътища на коприната“.
1 декември: Европейска контраофанзива.Урсула Ван дер Лайен представя инициативата „Global Gateway”.Този проект на Европейския съюз има за цел да развие нова инфраструктура в развиващите се страни в отговор на „новите пътища на коприната“ на Китай (обявен бюджет: 300 милиарда евро до 2027 г.).

2023