От Асоциацията на игралната индустрия в България поискаха разсрочване на новите такси на хазарта, въведени в последния момент при обсъждането на проекта за държавен бюджет в парламентарната комисия.
Припомняме, по силата на предложението на финансовото министерство, фирмите с действащ в момента лиценз трябва да доплатят новите такси до 28 февруари на 2024 година.
От АИИБ искат обаче фирмите, които имат лицензи, получени преди влизането в сила на измененията в Закона за хазарта, да имат възможност за тяхното пропорционално разсрочване, съобразено със срока до изтичането на съответния лиценз. По този начин ще се даде възможност на организаторите да работят и да имат възможност да заплащат, както винаги досега точно и в срок задълженията си към държавата. Това ще позволи на сектора да запази високо технологични специалисти, да продължи да се развива и да извършва дейността си с отговорно отношение към потребителите на игрални продукти и услуги.
От Асоциацията предупреждават, че новите такси няма да доведат до желания от държавата ефект, а именно събирането на повече средства в държавния бюджет, а ще предизвикат множество фалити в бранша, които ще повлияят негативно на икономиката.
„Нещо повече, завишените с 300 % такси за поддържане на лиценз не съответстват на принципа за пропорционалност на размера на таксата спрямо предлаганата административна услуга, а повишаването на алтернативния данък за организаторите на хазартни игри по ЗКПО с 60 % е необосновано и ще доведе до негативни последици за малките и средните организатори в бранша“, коментират още от АИИБ.
Според тях налагането на нови, оказващи сериозно влияние върху цял един сектор на икономиката законодателни промени, чрез внасянето им в последния момент от народни представители е допустима но не и добра практика, защото прилагането и може да доведе до непредвидим и неефективен резултат, във вреда на държавния бюджет. Законодателно решение, прието без обществено обсъждане и оценка на влиянието му върху бизнеса, ще принуди много организатори в сектора да прекратят дейността си, поради заплаха от фалит или отнемане на лицензи, а по този начин планираните средства в Държавния бюджет няма да постъпят, заявяват още от Асоциацията.
В становището се изтъква още:
„Игралната индустрия в България е сектор, който се развива в регулирана среда от повече от 25 години. Това е индустрия, която дава своя принос в икономическото развитие на страната, осигурява множество работни места, вкарва чуждестранни инвестиции в икономиката и води до технологично развитие на българските производители на игрално оборудване и софтуер. В бранша работят над 500 високо технологични фирми, които разработват и доставят продукти за този сектор, в страната оперират 323 организатори на хазартни игри в игрални зали, 17 организатори на дейности в казина, 84 разпространители и вносители на игрално оборудване, 21 онлайн организатори на хазартни игри. Бизнесът осигурява работа за над 80 000 души, а приходите в бюджета на страната са над 350 милиона лева на година.
Игралната индустрия е сектор в икономиката, който осигурява средства за множество социални дейности, чрез заплащаните от нея данъци и такси, а също така осигурява възможности за развитие на спорта и културата в България“.
