В рамките на Конференцията на ООН за климатичните промени в Глазгоу (COP26) се подготвя споразумение, което цели 190 държави да поемат ангажимента да се откажат от използването на въглища. В този дух някои държави, като Полша, Виетнам и Чили, заявиха, че няма да правят нови инвестиции в топлоелектрически централи на въглища в страните си или в чужбина и че прогресивно ще започнат да намаляват производството на електроенергия на базата на въглища.
Въглищата са най-замърсяващият енергоизточник и парниковите газове, които те отделят, са главният фактор за климатичните промени.
„Краят на въглищата е близък. Светът върви в правилна посока, готов да подпечата съдбата на въглищата и да приеме икономическите и екологичните предимства за изграждане на бъдеще, захранвано с чиста енергия“, заяви Куаси Куартънг, държавен секретар по бизнес, енергетика и индустриална стратегия на Обединеното кралство.
През 2019 г. на въглищата все още се падат 37% от производството на електроенергия в света. В страните, които в най-голяма степен зависят от него, като Полша, Южна Африка или Индия, това гориво е евтино, а освен това имат и съществени залежи.
Проектите за изграждането на нови централи на въглища намаляха през последните години, но страни като Китай, Индия, Виетнам или Индонезия, предвиждат създаването на нови мощности. Все още не е ясно дали тези страни ще подпишат споразумението в рамките на COP26 и дали ангажиментът на Виетнам ще се отнася и за проектите, които вече са в предпроизводствена фаза.
Стъпка в правилна посока може да се разглежда и решението на държавите от Г20 в Рим на 31 октомври да се преустанови международното финансиране на въглищните централи. Това обаче не е нещо ново. Този ангажимент беше вече поет от множество институции като Г7, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и държави като Южна Корея, Япония и най-вече Китай, най-големият потребител на въглища в света, но и най-големият производител на въглища извън своите граници.
В този смисъл речта на китайския президент Си Дзипин пред Общото събрание на ООН на 21 септември, в която той обяви, че страната му няма да изгражда нови енергийни проекти, базирани на въглищата в чужбина, беше приета като много важна инициатива. Трябва да припомним, че през последното десетилетие Китай инвестира милиарди долари в заводи на въглища в други страни.
Заявката на Г20 за спирането на международното финансиране на въглищните централи е твърде закъсняла, но все пак значима, като се има предвид и ангажирането на Австралия, най-големият световен износител, която досега се отнасяше враждебно към подобни инициативи. Тази мярка изпраща ясно послание: централите на въглища вече са рискови инвестиции. Тя ще изиграе възпираща роля за предприятията и банките, които ще ги финансират, както и за държавите, които биха желали да ги изградят на своя територия.
Много страни, които се възползваха в миналото от инвестиции във въгледобива, като Бангладеш, Пакистан, Индонезия, Филипините и Кения, започнаха да се отказват от построяването на нови електроцентрали на въглища. През май Индонезия, вторият най-голям износител на въглища в света, обяви, че няма да открива нови въглищни централи на своя територия след 2023 г. и ще започне постепенното затваряне на съществуващите. Все пак районът на Азия и Тихия океан, който съсредоточава три четвърти от световното потребление както и 80% от новите проекти за централи, е твърде далече от приключването с въглищата.
Китай, на който само се падат 54% от световното потребление и 27,7% от световните емисии на парникови газове, досега не е направил стъпки към намаляване на потреблението. Макар че производството на електричество от възобновяеми източници бележи известен прогрес, броят на въглищните централи, на които се падат 57,7% от произведената енергия, продължава да расте. През първата половина на 2021 г. те вече са над 1000 на територията на страната.
Индия, вторият най-голям производител на електричество от въглища, също както и своя китайски съсед, продължава да инвестира във въглищни централи, които задоволяват 70% от нуждите на страната. Индия е на трето място по отделяне на парникови газове след Китай и САЩ. Тя не само, че не прави нищо за ограничаване на производството на въглища, но тази година отвори минната си индустрия към световната конкуренция, като се надява да привлече чужди инвестиции във въгледобива, за да възстанови икономиката си силно засегната от Ковид кризата.
През 2020 г. на въглищата продължават да се падат 27% от производството на електроенергия в света, което ги поставя мегжду нефта (31%) и газа (25%), но далеч пред възобновяемите източници (6%). Все пак трябва да отбележим спад от 2,5% през последните пет години, който се дължи на екологичните мерки, предприети от множество държави. Изглежда, че тази скромна тенденция може обаче да се обърне в контекста на световната енергийна криза, дължаща се на по-бързото от предвиденото пост Ковид икономическо възстановяване.
Взривът на цените на газа през 2021 г. доведе и до голямо увеличаване на вноса на въглища, най-вече в Китай и Индия, принудени да натоварят централите си с пълната им мощност. Пекин беше заявил добрата си воля да ограничи броя на въгледобивните си мини. Но, изправен пред многобройните прекъсвания на електричеството, той се видя принуден да разреши повторното им отваряне.
В Европа, някои страни като Великобритания и Франция, които мислеха, че са затворили страницата „въглища“, възстановиха тяхното производство. Все пак трябва да се отбележи, че делът им в енергийния микс е съответно 3 и 2%.
***
Анализ на France 24, превод Георги Саулов
