Коментарът на Елмира Алиакбари*, Хулио Мехия** и Джейсън Клемънс*** е пубрикуван във Fraser Institute…
На COP28, неотдавнашната конференция на ООН за изменението на климата в Обединените арабски емирства, бюрократи, политици и активисти от близо 200 държави се събраха, за да настояват за „преход от изкопаеми горива“ и да продължат и наистина да ускорят усилията за постигане на глобална нетна нула „въглероден отпечатък“ до 2050 г. Въпреки това, въпреки значителните разходи за чиста енергия, зависимостта на света от изкопаемите горива остава до голяма степен незасегната, поставяйки под въпрос колко реалистичен е ангажиментът за нулеви емисии до 2050 г. в реалния свят.
ООН организира първата конференция „COP“ в Берлин през 1995 г., отбелязвайки началото на съвместни международни усилия за енергиен преход и декарбонизация. Според един доклад глобалните инвестиции във възобновяема енергия възлизат на 7 милиарда щатски долара през 1995 г.
Днес, според последните данни на Международната агенция по енергетика (IEA), инвестициите в „чиста енергия“ както от правителствата, така и от частната индустрия са достигнали повече от 1,7 трилиона щатски долара през 2023 г. Това е приблизително еквивалентът на цялата австралийска икономика тази година. Тези разходи включват повече възобновяема енергия (вятърна, слънчева и т.н.), която възлиза на 659 милиарда долара през 2023 г., но също така и електрически превозни средства, съхранение на батерии, ядрена енергия, улавяне на въглерод и др.
В по-общ план, според числата на МАЕ, от 2015 г. до 2023 г. правителствата и индустрията по света са похарчили 11,7 трилиона долара (коригирани спрямо инфлацията) за чиста енергия. За контекст това е еквивалентът на всички стоки и услуги, произведени в Германия, Япония и Обединеното кралство, взети заедно през 2023 г. Казано по-просто, извънредно количество пари и ресурси са отделени за прехода от изкопаеми горива към по-добро след три десетилетия.
И така, каква е възвръщаемостта на тази инвестиция?
Според данни от Статистическия преглед на световната енергетика от 1995 г. до 2022 г. количеството изкопаеми горива (нефт, газ и въглища), консумирани в световен мащаб, всъщност се е увеличило с 58,6 процента. По-конкретно потреблението на петрол се е увеличило с 34,2%, на природен газ с 86,7% и на въглища със 72,7%.
Имаше обаче малък спад в дела на общата енергия, осигурена от петрол, газ и въглища през този период от време, спадайки от 85,6 процента от общото потребление на енергия през 1995 г. на 81,8 процента през 2022 г. С други думи, след трилиони долари, изразходвани за прехода от изкопаеми горива, потреблението е намаляло с 3,8 процентни пункта като дял от общата глобална енергия.
Междувременно възобновяемите енергийни източници са се увеличили от 0,6% от общата енергия до 7,5% през същия период, но както ядрената, така и водната енергия са намалели (съответно 6,5% до 4,0% и 7,3% до 6,7%). С други думи, спадът от 3,8 процентни пункта на изкопаемите горива като дял от общата енергия през 2022 г. е компенсиран от нетно увеличение на чистата енергия със същото количество.
В допълнение към огромните разходи, голяма част от които са платени от данъкоплатците, този преход е свързан с други разходи. Възобновяеми източници като вятър и слънце не винаги са налични и следователно изискват резервни енергийни системи. Липсата на инвестиции в резервни системи и необходимата инфраструктура доведе до значително повишаване на цените на енергията и/или прекъсвания на тока в части от Европа и Съединените щати.
На COP28 присъстващите на конференцията, включително министърът на околната среда на Канада Стивън Гилбо, обещаха да достигнат нулеви емисии – че икономиката ни няма да отделя емисии на парникови газове или да компенсира своите емисии – след 26 години. Но като се имат предвид изразходваните трилиони, ограниченият напредък в намаляването на глобалната зависимост от изкопаемите горива и увеличенията на цените и намалената енергийна надеждност в редица страни, тази цел изглежда нереалистична в реалния свят.
*Директор на Центъра за изследване на природните ресурси към института Фрейзър. Получава докторска степен по икономика от университета в Гуелф и магистърска и бакалавърска степен по икономика от Техеранския университет в Иран.
**Младши политически анализатор в института Фрейзър. Има бакалавърска степен по управление и международни отношения и магистърска степен по международни отношения от Externado University of Colombia, както и магистърска степен по криминология и наказателноправна политика от University of Guelph.
***Изпълнителен вицепрезидент на института Фрейзър и президент на фондацията на института Фрейзър. Той има бакалавърска степен по търговия и магистърска степен по бизнес администрация от университета в Уиндзор, както и следбакалавърска степен по икономика от университета Саймън Фрейзър
