В икономически план съседите на фронтова Украйна са в най-голяма степен засегнати от войната. Та са и първите, които усещат ефекта от санкциите, пише RFI.
Първо, защото те приемат милиони украинци, бягащи от сраженията. Върховният комисариат на ООН за бежанците оценява бежанската вълна на 4,6 млн души. Повече от половината от тях минават през Полша и едно огромно мнозинство все още се намира там.
Румъния, Молдова, Унгария и Словакия подслоняват също няколкостотин хилязи украинци. Тези страни трябва да получат евопейска помощ, за да се справят с пробелма. Засега Брюксел е отпуснал една обща сума в размер на 20 млрд. евро. Това внезапно увеличаване на населението, пребиваващо в тези страни оказва натиск върху търсенето на жилища, хранителни продукти и потреблението на енергия. А това са стоки, чиито цени вече се повишиха поради общия ръст на цените на суровините и на горивата по-специално.
В страните-членки на Европейския съюз инфлацията вече преминава границата от 10%
+10% в Румъния и Полша, +12,7% в Чешката република, нещо невиждано в последните 15-20 години. Увеличението засяга най-вече цените на енергията, следвани от тези на хранителните продукти. И това се оказва тежко бреме за домакинствата. Да се отопляваш и да напълниш резервоара си поглъща една четвърт от доходите в Източна Европа срещу средно 8-9% във Франция.
Ръстът на цените повлече след себе си и ръст на заплатите. В Унгария, където инфлацията е 8,5%, те нарастнаха с 13%. В тези страни, които не са членки на еврозоната, централните банки повишиха значително основния лихвен процент, без с това да могат за спрат цунамито на цените.
Страдат ли страните от Източна Европа от разрушаването на търговските връзки с Русия?
Въздействието е умерено, защото обемът на търговските им взаимотношения с Русия силно спадна. Той вървеше нагоре след 2000 г., но от 2014 г., годината на окупацията на Крим и европейското ембарго срещу Русия, те тръгнаха надолу.
Днес делът на търговските взаимоотношения с бившия голям „съветски брат“ е под 3% от общия им стообмен. Търговията им е в голяма степен ориентирана към Германия, защото много предприятия в тях работят като подизпълнтели на немската индустрия. Ахилесовата им пета са полуфабрикатите и суровините, които идват от Русия. Те задоволяват 25% от нуждите на България, например. И разбира се на първо място е газът.
Повечето от тези страни са все още прекалено зависими от руския газ
Русия осигурява 100% от потреблението на газ на Чешката република, 95% на Унгария, страна, в която снабдяването с тази суровина е критично, защото на газа се пада една трета от енергийния ѝ микс. За Словакия, където на газа се пада една четвърт от енергийното потребление, достига 85%. Ако ЕС реши да наложи ембарго върху руския газ, това ще струва много скъпо на тези страни.
Някои от тях са готови да поемат риска. Словакия и Чешката република се подготвят за това, макар да признават, че не може да стане за един ден. Полша иска да обърне страницата възможно най-бързо. Тя предвижда да се откаже да края на годината първо от руските въглища, а след това от руския газ и петрол. Тази позиция се основава на политиката на диверсификация, която страната започна да осъществява още преди началото на конфликта. За сметка на това за Унгария на популиста Виктор Орбан, приятелят на Владимир Путин, това е червена линия, която не може да бъде пресечена.
Превод Георги Саулов
