Много държави се опитват да реагират спешно на инфлацията, за да избегнат хуманитарни катастрофи или социални сътресения. Но мерките не трябва да застрашават публичните им финанси, се казва в доклад на Международния валутен фонд. За МВФ мерките в полза на най-уязвимите групи от населението, трябва да бъдат приоритет, пише RFI.
Фондът признава, че това е дилема за много държави, особено за развиващите се страни. Нарастващите цени на храните и енергията представляват социален риск и е трудно да се реагира на извънредната ситуация, без значително да се увеличи тежестта върху публичните финанси.
Международният валутен фонд подчертава значението на намаляването на данъците, субсидиите или политиките за контрол на цените, прилагани от правителствата в Африка и Близкия изток, преди всичко за облекчаване на тежестта върху населението. Но тези политики имат и обратен ефект. Те ограничават в още по-голяма степен и без това ограничената бюджетна свобода на действие на тези правителства.
Да се обложат прекомерните печалби получени в резултат на кризата
Като цяло е трудно да се преустанови политиката на субсидиране, след като веднъж цените се върнат към нормалните си нива. По-добре е да се отпускат временни парични помощи на най-бедните групи от населението за покриване на основните им нужди като напимер от енергия.
Fiscal Monitor на МВФ също препоръчва въвеждане на по-прогресивно данъчно облагане, където е възможно, или поне облагане на доходите от наеми и на прекомерните печалби, генерирани по време на кризата. Що се отнася до най-бедните страни, те все пак няма да могат да се справят без хуманитарна помощ и спешно финансиране, както това вече беше направено в Танзания и Грузия.
