Европейската централна банка повиши лихвените проценти с половин процентен пункт, което е четвъртото поредно повишение, очертавайки плановете си за свиване на раздутия баланс от март, надявайки се, че по-високите разходи за кредити най-накрая ще спрат необузданата инфлация, съобщава Ройтерс.
Централната банка на 19-те членки на еврозоната повиши лихвения процент по депозитите до 2%, както и се очакваше, и запази по-нататъшните повишения твърдо на масата, тъй като новите икономически прогнози показват, че все още ще са необходими години, за да се върне ръстът на цените до 2%.
„Въз основа на значителната възходяща ревизия на перспективите за инфлацията, очакваме да ги повишим допълнително“, се казва в изявление на ЕЦБ.
„Смятаме, че лихвените проценти все пак ще трябва да се повишат значително и със стабилни темпове“, заяви на последваща пресконференция президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, изтъквайки, че трябва да се очакват допълнителни повишения с 50 базисни пункта за „значителен период от време“.
„Ние ще поддържаме курса – няма да е достатъчно да ударим и да се оттеглим„, заявява още Лагард.
По думите й, инфлационните рискове все още са изкривени в посока нагоре, като тя коментира и възможността за по-висок от очаквания ръст на заплатите и мерки за държавна подкрепа, които в крайна сметка стимулират търсенето в икономиката на 19-те членки на еврозоната.
В изявлението на ЕЦБ се казва, че в момента се очаква всяка рецесия да бъде „сравнително краткотрайна и плитка“, а Лагард отбеляза, че нивата на безработица в еврозоната са на „дъното“.
Категоричният тон на изявлението и коментарите на Лагард по време на пресконференцията тласнаха еврото над $1,07 до най-високото му ниво от близо половин година.
Движението от 50 базисни пункта днес бележи забавяне след последователните повишения от 75 базисни пункта и отразява промяната на темпото на Федералния резерв на САЩ преди ден.
Следващата стъпка на ЕЦБ в затягането на политиката ще бъде намаляване на нейния запас от облигации за 5 трилиона евро, закупени, когато се опитваше да стимулира икономическата активност. Това ще направи по-скъпо вземането на заеми за фирмите и правителствата.
„От началото на март 2023 г. нататък портфейлът на програмата за закупуване на активи (APP) ще намалява с премерени и предвидими темпове“, добавя ЕЦБ. „Спадът ще възлиза на 15 милиарда евро средно на месец до края на второто тримесечие на 2023 г.“
Този процес, известен като количествено затягане, ще повиши по-дългосрочните разходи за заеми, докато по-традиционните повишения на лихвените проценти вдигат предимно краткосрочните разходи за финансиране.
