Данните за заетостта в САЩ се оказаха много по-добри от очакваното, подклаждайки по този начин страховете относно инфлацията и лихвите на Федералния резерв. Ще втвърди ли централната банка тона си, коментира колумнистът на Capital.fr* Александър Барадез…
Определянето на точното състояние на икономиката на САЩ в момента не е лесно. Докато няколко индикатора сочат забавяне на водещата световна икономическа сила (по-специално свиването на производствените индекси ISM и PMI, но също така и на няколко регионални индикатора като Чикагския PMI), поредицата данни, публикувани в петък очевидно изненадаха със своята сила. Не само, че докладът за заетостта е отличен, но и индексът ISM Services, който измерва динамиката на активността в сектора на услугите (сектор, който представлява две трети от американската икономика) се повиши рязко до 55.02 след само 49.2 през предходния месец (като се има предвид, че 50 маркира разделението между разширяване и свиване на активността).
Що се отнася до доклада за заетостта, той е впечатляващ: създадени бяха 517 000 работни места извън селското стопанство, почти три пъти повече, отколкото пазарът очакваше (в рамките на 185 000) и ниво на безработица, което е паднало до най-ниското си ниво от…1969! Вярно е, че средното почасово заплащане в Съединените щати продължи да пада и през януари, а това е важно за Федералния резерв, който следи отблизо съотношението заплати/цени, за да си гарантира, че инфлацията остава под контрол… но след такъв доклад за заетостта и такова силно увеличаване на индекса на активността в сферата на услугите, човек може основателно да се запита дали Фед се чувства комфортно с тези данни и с данните за заплатите: темпът на годишното увеличение е спаднал до 4,4% (което обаче е по-високо от очакваните 4,3%) но предишната цифра е преразгледана рязко нагоре до 4,9% срещу 4,6%.
Докато Джеръм Пауъл посочи миналата сряда, че „няма място за самодоволство“, че „историята показва, че трябва да внимаваме с преждевременно разхлабване на политиката“ и също, че е „важно пазарите да отразяват затягането, което въвеждаме”, новата му намеса във вторник ще се очаква с нетърпение след отличните данни от петък.
Въпреки че призна, че Фед и пазарите не са подготвени с очакванията за темпа на спад на инфлацията, той също така посочи, че не иска да отблъсква пазарните очаквания… Ще видим дали изказването му ще получи по-нататъшно развитие тази седмица, както и тези на другите очаквани говорители на Фед (Бар, Уилямс, Уолър и Харкър).
Във всеки случай реакцията беше отбелязана на американския пазар на облигации: 2-годишният лихвен процент (който силно се влияе от лихвената политика на Фед) се покачи до 4,35% в понеделник сутринта, най-високото му ниво от 1 месец насам.
*Превод Георги Саулов
