Възможността, която беше предложена на 200 служители да изработят своите 36 часа труд за четири дни, не убеди в правилността си и за това има няколко причини, пише Capital.fr.
Четиридневната работна седмица привлича все повече служители и вече успешно се прилага в повече европейски страни. Във Франция само няколко компании направиха тази стъпка, в повечето сучаи успешно, поради което в началото на годината министърът на държавната дейност и бюджета Габриел Атал стартира тест в рамките на Съюза за събиране на социалноосигурителни вноски и семейни надбавки (Urssaf) на Пикардия. Тогава той заяви: „Като цяло французите са благосклонно настроени към повече свобода в организацията на техния труд, дори ако не всеки иска да изработи 35 часа за четири дни.“ От 250-те служители на Съюза 200 отговаряха на условията, като мениджърите бяха „изключени“ от тази възможност“.
Няколко месеца по-късно обаче става ясно, че експериментът не се е оказал привлекателен, дори е претърпял „тотално фиаско“ по думите на зам.-директора. Оказва се, че само трима служители са решили да се възползват. Идеята с работно време от 36 часа, разпределени в четири дни въобъще не беше непривлекателна. Вътрешно проучване показа, че три четвърти от служителите „я намират за интересна“. И така, как може да се обясни такъв провал? Според Le Figaro причините са няколко, като първата е липсата на намаляване на работното време.
Друга формула се оказва по-предпочитана
Четири дни работа означава да се работи по-дълго през деня и следователно да се концентрират задачите. Обратната връзка със служителите показва, че мнозина не са били готови да работят девет часа, към които е необходимо да се добави и времето за транспорт. Този ритъм се оказва несъвместим със семейния живот, особено що се отнася до воденето и вземането на децата от училище. А в Urssaf в Пикардия близо три четвърти от служителите са жени. От Съюза отбелязват, че трите жени, избрали този вариант, нямат деца за гледане. Друга причина е начинът на предварителното представяне на проекта. Наред с формулата за четиридневната седмица на служителите е представена и друга, смятана за „по-интересна“.
Тя се състои в запазването на петдневната работна седмица, но с 39 часа труд (във Франция работната седмица е 35 часа), и предоставяне на 20 дни за отдих на година. Тъй като е по-лесно да се планират дните за отдих, отколкото да се ползва един фиксиран ден седмично, мнозина са предпочели това решение. Макар заместник-директорът на Urssaf да определя експеримента като „фиаско“, той не иска да го изхвърли изцяло в кошчето. Жените, които са предпочели четиридневната седмица, са избрали срядата за почивен ден, като по думите им така ще „дойдат по-здрави и по-продуктивни“ в четвъртък.
Все пак Съюзът в Пикардия иска да върви напред и през есента ще стартира нов тест, като този път ще бъде оставен свободен избор за промяна на неработния ден от седмицата „на всеки два месеца или всеки месец“. Дали това ще се окаже достатъчно?
