Индексите на реално отработените часове през 2020 година са пореден израз на ковид пандемията. Мерките за ограничаване на разпространението й са имали пряк или косвен ефект върху броя на работните часове на заетите хора.
В ЕС през четвъртото тримесечие на 2020 г. индексът на общите реално отработени часове (изчислен с помощта на 2006 г. като референтен с индекс от 100 точки) е спаднал до 96,8 индексни пункта от 101,8 пункта година по-рано, съобщава Евростат. Това съответства на спад от -5,0 индексни точки. По-значителен спад се наблюдава през второто тримесечие на 2020 г., когато индексът се е сринал до най-ниското ниво от 85,9 индексни пункта (общ спад от -15,9 индексни пункта), преди да се повиши отново през следващото тримесечие.
Сферата на услугите и продажбите претърпя най-голям спад в броя на отработeните часове през четирите тримесечия на 2020 г. (в сравнение със същото тримесечие на 2019 г.). На ниво ЕС работното време на работниците от тази група професии е спаднало с -8,5% през първото тримесечие на 2020 г. (в сравнение със същото тримесечие на 2019 г.), -28,7% през второто тримесечие, -7,7% и -16.2% съответно през третото и четвъртото тримесечие.
Във всички държави-членки на ЕС се наблюдава спад в броя на отработeните часове във въпросните дейности. Единствените изключения са Люксембург и Румъния, където е отчетено увеличение през първото тримесечие на 2020 г. (+ 7,8% и + 2,1% съответно), както и Дания и Естония, които отчитат увеличение съответно от + 0,5% и + 1,5% през третото тримесечие.
България стои стабилно, като са първото тримесечие спадът е минимален, а през останалите сме по-далеч от най-негативните показатели.
Изследвайки разликата между половете, спадът в общия брой на реално отработените часове е по-ясно изразен при жените, отколкото при мъжете; общият реално отработен час на основната работа е спаднал с -6,1 индексни пункта за жените, докато броят на часовете е спаднал с -4,3 индексни пункта за мъжете.
