Работещите в Европа се надяват, че тазгодишното заплащане ще помогне за възстановяване на доходите, подкопани от по-високите цени, но очакваният тласък на тяхната покупателна способност може да попречи на усилията на Европейската централна банка да върне инфлацията към целта, отбелязва Ройтерс.
Европейската централна банка сочи заплатите като най-големия риск за своя 1-1/2 годишен „кръстоносен поход“ срещу инфлацията. Очакваният ръст на заплатите в еврозоната от 4,6% тази година е много повече от темпа от 3%, който ЕЦБ смята за съответстващ на инфлацията при целта от 2%. По-високите заплати биха били риск за намаляването на лихвените проценти, което финансовите пазари залагат, че ще започне през април.
Повишаването на заплатите увеличава разходите за фирмите и повишава доходите на домакинствата, като и двата фактора могат да повишат цените и да наложат ЕЦБ да поддържа високи лихви.
В същото време синдикатите виждат комбинацията от постепенно охлаждаща се инфлация, ниска безработица и големи корпоративни маржове на печалби като най-добрия и вероятно последен етап в този икономически цикъл за възстановяване на жизнения стандарт на работниците.
Indeed Wage Tracker, който измерва заплатите, се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за бъдещите тенденции. Индвексът се повиши през декември – до 3,8% от 3,7% – въпреки че това беше доста под пика от 5,2%, регистриран през октомври 2022 г., когато инфлацията беше в своя връх.
Павел Адрян от Lydon and Indeed изтъква, че увеличението през декември вероятно е било предизвикано от нови споразумения за заплати, ефект, който те са забелязали да продължи и в началото на 2024 г., тъй като се сключват повече споразумения и започват да се увеличават минималните заплати.
Сред последните споразумения заплатите са се повишили с 4,5% за служителите в испанските магазини на и IKEA, 5,0% във френската енергийна компания TotalEnergies и 6,6% за холандските железопътни работници. Междувременно минималните заплати са вдигнати с 3,4% в Германия, 3,8% в Холандия и 5,0% в Испания.
„Всичко сочи към връщане към ръст на реалните заплати“, заявява Мартин Хьопнер, професор в Института Макс Планк за изследване на обществото в Кьолн, Германия, цитиран от Ройтерс.
Окуражени от недостига на работници, който едва започна да намалява, синдикатите се надяват да обърнат тенденцията на намаляване на членовете си, която се ускори с глобализацията през 90-те години.
„В момента икономическите условия очевидно са благоприятни за засилване на преговорната позиция на синдикатите“, отбелязва Торстен Мюлер, изследовател в профсъюзния институт. Но Лусио Бакаро, професор в Института Макс Планк, посочва, че подобна „войнственост на заплатите“ може да има обратен ефект, ако накара ЕЦБ да поддържа лихвените проценти по-високи, за да ограничи търсенето. „Ако се задейства спирала между заплати и цени или ако централната банка се страхува, че това се случва, тя ще се намеси, за да охлади икономиката“, изтъква той.
Бакаро се застъпва за по-малки, но необлагаеми, еднократни увеличения като тези, въведени от Германия, които изтичат в края на тази година, добавяйки, че те могат да бъдат финансирани от данъци върху свръхпечалбите на корпорациите.
И повечето икономисти очакват този път компаниите да поемат по-високите разходи за заплати – не на последно място поради цялостната стагнация на европейската икономика.
„Като се има предвид, че съвкупното търсене е по-намалено сега, отколкото през 2022-2023 г. също поради повишенията на лихвите, фирмите може да са по-склонни да позволят това да се случи, за да увеличат продажбите“, коментира Матиас Вермайрен, професор в университета в Гент.
Но последните споразумения за заплатите засилват увереността на инвеститорите, че по-високият ръст на заплатите ще остане. С нарастващия търговски протекционизъм, който намалява достъпа на компаниите до по-евтини пазари на труда, това сочи към по-висока инфлация и ставки.
каза Том О’Хара, мениджър на европейското портфолио от акции на Янус Хендерсън.
„Трудът и свързаната с това деглобализация са две от най-силните причини, поради които смятаме, че инфлацията продължава така, че лихвите не могат просто да се върнат обратно към нулата“, сочи пред Ройтерс Том О’Хара, мениджър на Янус Хендерсън.
