Гръмката криза на голямата китайска строителна компания Evergrande разкри един много по-дълбок пролем. В Китай, в провинциите, регионалните банки наистина са натрупали дългове за милиарди юани. Пекин се опитва да спре обезкървяването, като стимулира тяхното изчезване или поглъщането им от по-големи банки, тъй като тежестта на тези дългове, свързани с централната власт, могат да отслабят китайската икономика, чиито темпове на растеж вече значително се забавят, отбелязва репортаж на latribune.fr.
Нова епидемия удари Китай в края на пролетта. През последните шест месеца броят на ликвидираните китайски банкови институции е четири пъти по-голям, отколкото през цялата 2023 г., според агенцията за финансови новини Yicai Global. По-впечатляващото е, че в края на юни, за една седмица, 40 китайски банки затвориха врати. Жертвите на тази финансова чистка са предимно малки провинциални банки, изпитващи сериозни затруднения. Освен това, за да отпише техните лоши дългове, централното правителство разпореди серия от сливания с големите банки в страната.
В Пекин дойде времето за оздравяване. Оплетена в кризата с недвижимите имоти в продължение на две години в резултат на затрудненията на голямата строителна компания Evergrande, втората по големина икономика в света е изправена пред безпрецедентно забавяне на икономическия си растеж. Комунистическото правителство се опитва да си върне контрола върху икономика, като се стреми да я накара да заработи на пълни обороти.
Фалитът на Evergrande има многобройни последици върху икономиката на страната, дори върху държавния бюджет. В продължение на десетилетия други китайски предприемачи с радост финансираха новите си проекти със заеми, като в пика на своята дейност, на строителния сектор се падаше половината от китайския дълг. Но от 2020 г. последиците от Ковид-кризата и последвалото затягане на достъпа до кредити от страна на Пекин блокираха неговата машина, спирайки милиони строителни обекти.
Провинциалните банки задлъжняха
Така днес много местни китайски банки, които бяха предоставяли заеми на строителния сектор, се оказват силно задлъжнели. В една своя публикация Pictet дори говори за „тиха банкова криза“. Според швейцарската група, позовавайки се на информация от The Economist, в момента „повече от 3800 малки банки“, изпитват сериозни затруднения. На тях се падат общо 13% от китайските банкови активи. От 40-те банки, които затвориха през юни, 36 бяха в провинция Ляонин, в североизточната част на страната, на границата със Северна Корея.
Това е нетипичен регион, известен с индустриалния си сектор и комунистическата си история. „Днес в него технологичното ниво се е повишило значително“, казва Мери-Франсоаз Ренар, икономист, специалист по Китай и автор на „Китай в световната икономика“. 36-те банки бяха принудени от китайския финансов регулатор да се слеят в Liaoning Rural Commercial Bank, специално създадена през септември 2023 г.
„Внезапното изчезване на тези малки банки е следствие от политиката на китайския растеж, основана на задлъжнялостта (…) Някои банки дори признаха, че са предоставили до 40% рискови заеми, като някои от тях, свързани със строителния сектор, в крайна сметка не бяха възстановени“, обяснява икономистката.
Зависимост от предприятията
Всичко това облива „със студена пот инвеститорите по света“, твърди Pictet. Тези малки банки, които отпускат заеми главно на домакинствата и малките и средни предприятия, са отслабени от нарастващата задлъжнялост на китайските компании, като рискът от прекратяване на плащанията остава напълно реален. 62% от китайските компании сигнализират за забавяне на плащанията през 2023 г., в сравнение с 40% през 2022 г., според Coface.
Управителите на провинциите не се справят много по-добре. Поради кризата с недвижимите имоти тези публични администрации губят един от основните си приходоизточници – продажбата на земя. По този начин китайският частен и публичен дълг следват доста сходна траектория.
Като отпускат рискови заеми на малките и средните предприятия, които вече имат високо ниво на задлъжнялост, местните китайски банки предизвикват опасенията на Пекин, който се страхува от ефект на бомба със закъснител. През последните години местните власти, както и националното правителство, се опитаха да попълнят касите на тези малки банки, които Мери-Франсоаз Ренар определя като „крехки“. Така през 2023 г. провинциите са събрали 152,3 милиарда юана (21,05 милиарда долара) чрез облигации за попълване на капитала на малките и средни банки, според данни от China Electronic Local Government Bond Market.
„Тези банки отдавна трябваше да са фалирали“, отбелязва Ренар.
Двата лоста на Пекин за оздравяване на сметките
Ако в продължение на почти едно десетилетие Пакин не бърза да се захване с проблема, то е защото той има по-стари корени, казва Еманюел Верон, доктор по география, специалист по съвременен Китай:
„С бума на икономиката през 80-те години се увеличи значително паричното обращение и бяха създадени много малки банки. Но това не стана на здрава основа, липсва им стабилност, лошо се управляват и са корумпирани“.
Кризата в сектора с недвижимите имоти от 2022 г., символ на която беше дългът на Evergrande от 300 милиарда долара, беше искрата, която запали дълговете на малките банки.
Сливането на малки местни китайски банки в по-големи показва пътя за спасението. „Това отговаря на логиката на оздравяването. Това е структурен феномен, тъй като не за първи път през последните години са затварят местни банки в Китай, но сега този процес е по-впечатляващ“. В доклада си, групата Pictet допуска „че най-малките банки трябва да бъдат оставени да фалират, тъй като тяхното изчезване няма да предизвика сериозни икономически и финансови проблеми“. Но за да оздрави сметките и практиките на тези малки банки, „Пекин може да разчита на два други лоста“, обяснява Мери-Франсоаз Ренар. Освен сливанията, правителството може да въведе регулация на „нездравословните“ банкови практики в провинциите. Този вариант е за предпочитане според Мери-Франсоаз Ренар:
„Сливането не е дългосрочно решение. Пекин не може да позволи на малките банки да фалират, тъй като това ще предизвика паника сред населението. Поради това много по-важно е прилагането на регулаторни практики“.
Въвеждане на сенчеста банкова система (Shadow banking system)
Нуждата от оздравяване е още по-голяма, тъй като някои от тези банки не се колебаят да прехвърлят част от своите рискове към много по-непрозрачен сектор: сенчестата банкова система. Това е съвкупност от фирми, които подлежат на много по-малка регулация, но играят роля, сходна с тази на банките (кредитиране, управление на ликвидност и т.н.), без да имат банков статут… нито да бъдат подложени на някави ограничения. Тези фирми варират от определени хедж фондове, които спекулират на финансовия пазар, до заложните къщи. Според икономистката Жезабел Купе-Субейран, това е „разливане за банките“.
В Китай – една от основните страни, където това сенчесто финансиране е концентрирано – активите на сенчестата банкова система представляват повече от 10% от общите китайски банкови активи. По този начин те допринасят за този скрит дълг на провинциите, който Международният валутен фонд оценява – като има предвид само видимата част – на 12 600 милиарда евро. Тази твърде непрозрачна система предлага „лоша оценка на дълга“, обяснява Мери-Франсоаз Ренар, и нейното оздравяване изисква време. Делът на този сектор е намалял значително през последните десет години благодарение на въведените регулаторни практики, но правителството „не може да направи изведнъж неговото регулиране“. „Поради ендемичната корупция на тези институции, пред властта в Китайската комунистическа партия съществуват предизвикателства, които не позволяват на тези малки банки да изчезнат, както и да се намали банкирането в сянка“, казва в заклюечние Еманюел Верон.
