След участието чрез видеоконферентна връзка на украинския президент Володимир Зеленски на срещата на върха на Г7 в Бавария, държавните ръководители потвърдиха подрепата си за Украйна срещу руската агресия. Освен, че Вашингтон заяви, че смята да засили военната помощ за украинската армия, групата предвижда друга мярка за увеличаването на натиска върху Русия: въвеждане на таван на цената на руския петрол на международните пазари, пише RFI* в свой репортаж.
В стремежа си да наложат това решение на останалите страни от Г7, САЩ очакват постигането на двоен ефект: от една страна ще се намалят средствата, които Русия получава от петрола, а от друга – ще се ограничат последствията, които има покачването на цените на енергийните източници върху страните вносителки.
Но към момента тази идея е обект на множество дискусии и дебати в рамките на Г7. Прилагането ѝ крие много неизвестности, подчертават от френското президентство.
В момента 20% от световното производство на нефт е подложено на санкцци. Освен върху Русия те се разпростират и върху големи производителки като Иран и Венецуела. Страните-вносителки добре разбират, че по-сурови санкции върху руските въглеводороди биха могли да изстрелят цените на петрола до нови непознати върхове. Говори се за 180 долара за барел, което би предизвикало остра икономическа и социална криза.
Откъде идва идеята за тавана. Италианецът Марио Драги смята, че той би могъл да премахне една от основните причини за инфлацията. Обсъжданията по темата продължават с участието на Индия, който през май се превърна във втория най-голям клиент на руския петрол.
Франция би желала да се използват други средства в борбата срещу енергийната криза. По-специално тя смята, че страните-производителски трябва да увеличат „в порядък на изключение“ производството. Париж се обявява също така да „диверсификация на доставките“, най-вече чрез „връщането на пазара“ на иранския и венецуелския петрол – две страни, които са подложени на американски санкции.
Някои страни от Г7 оказват натиск върху това, новите инвестиции в изкопаемите енергоносители да бъдат признати за необходимост
Да се санкционира руския петрол и същевременно да се поддържа борбата срещу климатичното затопляне е друга мисия невъзможна в тази енергийна главоблъсканица. Много страни вече гласуваха в полза на икономиката срещу екологията, като решиха да се обърнат към въглищата, сред които Германия, Австрия и Нидерландия.
Френското правителство има намерение да пусне отново топло-електрическата централа в Сен-Аволд, която е затворена от месец март в рамките на енергийния преход. Въпросът за по-гъвкава политика по отношение на поставените климатични цели за 2030 г. е също така в центъра на днешната среща на европейските министри на екологията.
Как реагират икономическите среди?
В САЩ има могъщо лоби в полза на изкопаемите енергоносители, което се ползва с безрезервната подкрепа на републиканците. Както и по въпроса за абортите, можем да очакваме крачка назад по отношение на амбициите за климата под натиска на консерваторите, които се противопоставят на всякаква регламентация, свързана с опазването на околната среда.
Но има още един глас в полза на климата, който отеква в целия свят. В отворено писмо, адресирано до Г7, 400 ръководители на големи предприятия и банки, като Шел например, призовават правителствата да засилят действията си в полза на климата. Те изискват яснота и стабилност, за да се постигне въглеродната неутралност и настояват цената на въглерода да бъде определена възможно най-бързо.
От години природозащитните неправителствени организации изразяват безпокойстовото си за възможно отстъпление в тази област от страна на Г7. Според тях, това би попречило на изпълненинето на целите за карбонова неутралност, които са си поставили най-богатите страни в рамките на борбата срещу климатичните промени.
Собствениците на големите френски енергийни оператори се обявяват за икономии в потреблението
Според тях още от сега трябва да се намали потреблението на енергия. Да се действа още от това лято, за да се посрещне по-добре зимата. Германия и Испания вече предприеха мерки за ограничаване на потреблението. Това все още не става във Франция. Тази енергийна криза влиза в остра колизия с климатичната такава.
Всъщност двете се наслагват и налагат бърза промяна в модела, което изисква слагането на точка на използването на изкопаеми горива. Но правителствата са се втренчили в икономическите показатели, върху инфлацията, която предизвиква бедност и гняв в целия свят.
*Превод Георги Саулов
