На втория тур на парламентарните избори във Франция, провел се в условията на рекордно ниска избирателна активност (46,21% от записаните в избирателните списъци), коалицията „Заедно“, която подкрепя президента Еманюел Макрон, получи едва 245 от 577-те места в Националното събрание, далече от 289-те необходими за абсолютно мнозинство.
Лявата коалиция NUPES (Нов екологичен и социален народен съюз), в която влизат „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон, социалистическата партия, комунистическата партия и „зелените“, от своя страна спечели 137 места. Този резултат дори е по-нисък от границите, които ѝ отреждаха последните социологически проучвания (140-180 места) и по този начин се слага край на амбициите на ръководителя ѝ Жан-Люк Меланшон да оглави правителството, коментира в свой репортаж RFI*.
Партията на крайната десница на Марин Льо Пен „Национален сбор“ реализира истински пробив с 89 депутати, като надхвърля значително прогнозите, които ѝ отреждаха 30-50 депутати.
Традиционната десница „Републиканците“ запазват позиции, макар че броят на депутатите им намалява от 92 на 64.
Постигане на абсолютно мнозинство, саздаване на група в Националното събрание, налагане на съжителство**…
Основните политически партии направиха големи залози на парламентарните избори през 2022 г., но резултатите не отговориха на всички очаквания.
Изборите доведоха до разделено, както никога досега, Национално събрание. Резултатите от втория тур показват: силно отслабена президентска коалиция, левите имат два пъти по-голямо представителство, отколкото преди пет години, крайната десница е по-силна отвсякога, републиканците се задържат на повърхността. Не се очертава ясно мнозинство и партиите трябва да се научат да работят заедно, като поемат отговорности в съответствие с постигнатите или пропуснатите залози.
„Заедно“ – загубен залог
Президентската партия (бившата „Република във възход“), която спечели съкрушителна победа на предишните избори и постигна абсолютно мнозинство, създаде коалицията „Заедно“ – с „Демократично движение“ и „Хоризонт“, за да си осигури всички шансове на своя страна. След като усети, че след първия тур вятърът се обръща, Еманюел Макрон призова „в неделя да не отсъства нито един глас в полза на републиката“. Разбирайте, това е призив към неговата коалиция. Резултатите обаче показват, че вторият петгодишен мандат на президента ще започна с политическа криза, след пет години белязани от социална и здравна криза.
Промени трябва да бъдат направени през идните дни: министрите, които загубиха в своите избирателни райони като Брижит Бургиньон (министър на здравеопазването) и Амели дьо Моншален (министър на екологичния преход), трябва, според негласното правило, да напуснат правителството. Министър-председателката Елизабет Борн ще трябва да състави ново правителство. Вероятно тя ще подмине лявата коалиция NUPES и Националния сбор и ще се обърне към републиканците, за да постигне необходимото ѝ мнозинство от 289 депутата за вот на доверие в Националното събрание.
Друго предизвикателство пред Макрон е запазването на президентската коалиция през следващите пет години. Напълно възможно е нейното разпадане година или две преди края на петгодишния мандат. Лоялна на първо време, „Хоризонт“, партията на Едуар Филип, може да се опита да се разграничи от партията на Макрон, за да се подготви за президентските избори през 2027 година.
NUPES – частично спечелен залог
Обединената левица няма да има мнозинство от 289 депутата, което би ѝ позволило да изпрати Жан-Люк Меланшон в Матиньон. Фигурата на политика, който понякога предизвиква разединение дори сред симатизантите на самата левица, доминираше в кампанията на кандидатите на NUPES. На първия тур коалицията надмина с няколко десетки хиляди гласа президентското мнозинство, но прекалено преекспонараната цел – Матиньон, се оказа недостатъчна.
Все пак залогът беше частично постигнат и сега това се подчертава непрекънато: Макрон беше победен. Той няма да има мнозинство.
Освен това Жан-Люк Меланшон спечели друг залог, в който никой не вярваше, след като левицата се яви разпокъсана на президентските избори. Той обедини в рамките на една коалиция основните партии от левия спектър, което не се беше случвало от 25 години. Широката левица (NUPES + дисиденти) увеличава повече от два пъти броя на депутатите си в сравнение с 2017 година. „Провалът на президентската партия е пълен“, заяви Жан-Люк Меланшон, като наблегна в изказването си върху недосатъчното мнозинство на президентската партия в опит да се забрави провалът на неговия залог за министър-председателското място.
Главното предизвикателство пред NUPES е да отстоява единна позиция в рамките на Националното събрание, за да оказва влияние върху законодателната дейност. Президентското мнозинство ще се опитва да играе върху вътрешните ѝ различия, които се отнасят до Европейския съюз, интернационала и енергийния преход, за да я дестабилизира.
Републиканците – спечелен залог
След появата на Еманюел Макрон на политическата сцена едно нещо се превърна в практика: на всички избори, на които териториалното разделение има значение, републиканците, успяват да ограничат щетите. И този път резултатите надминават очакванията. Наистина в сравнение с 2017 г. традиционната десница губи места, отнети ѝ от президентската партия и от крайната десница, но тя се представи по-добре от прогнозите.
Най-важното е, че резултатите позволяват на LR (републиканците) да преговарят от позиция на силата с президентската партия. Още в 21 часа в изборния ден Оливие Веран, министър за отношенията с Парламента, заяви пред камерите на TF1, че ще започнат незабавни преговори с цел бързо създаване на абсолютно мнозинство в подкрепа на „Заедно“, като намекна, че става дума за LR. „Други групи ще ни позволят да получим необходимите гласове, за да представим реформите и да приемем текстовете на законите“.
След края на президентските избори Еманюел Макрон привлече в правителството бившия член на LR Дамиен Абад и по този начин подсказа желанието си за сближаване с дясната партия. Още двама министри идват също от традиционната десница. Това би могло да улесни създаването на обединение на LR с мнозинството.
Остава да се види дали републиканците ще възприемат тази идея. Макар председателят на партиятата Кристиан Жакоб да твърди, че те са и ще останат в опозиция на Еманюел Макрон, обещания за министерски кресла могат да замаят главите на някои.
RN (Национален сбор) – повече от спечелен залог
Това е изненадата на тези избори. RN получи повече от десетократно увеличаване на мандатите: 8 депутати през 2017 г. срещу 89 през 2022 година. Марин Льо Пен, която не очакваше такъв резултат, печели категорично залога. В края на май, тя каза, че се надява на 15 депутати, което би ѝ позволило да сформира парламентарна група. След първия тур тя повиши залога на 60 депутати, за да постигне в крайна сметка исторически резултат. За първи път след 1986 г. крайната десница ще има парламентарна група в Националното събрание. Но по онова време се прилагаше пропорционална избирателна система, което позволи да Жан-Мари Льо Пен със само 9,65% от гласовете да вкара в парламента 35 депутати.
С бурна радост бяха приети резултатите в Енен-Бомон, крепостта на Марин Льо Пен. Лидерката на RN заяви с гордост, че се създава „опозиционна група, която ще се противопостави на разрушителите отгоре, макронистите, и на разрушителите отдолу, тази крайна антирепубликанска левица“. С тези добри резултати на двата избора, разкъсваният от финансови проблеми „Национален сбор“, ще получи щедра държавна субсидия, която ще му позволи да се върне още по-силен през 2027 година.
С дискретната си кампания Националният сбор, макар че претърпя известни щети от слабото представяне на някои от своите кандидати на телевизионния екран, изигра картата на твърдата опозиция срещу Еманюел Макрон, с което успя да убеди избирателите. NUPES от своя страна обвини президентския лагер, че е отговорен за безпрецедентния възход на крайната десница, тъй като не е призовал категорично да се гласува срещу кандидатите на RN на втория тур.
*Превод Георги Саулов
**Съжителство във Франция – ситуация, при която президентът на Франция и министър председателят, който е избран от мнозинството в парламента, принадлежат към противоположни политически течения.
