Владимир Потанин е един от най-богатите руски олигарси. „Царят на никела“, както го наричат, има привилегията да избегне санкциите на Запада въпреки близостта си до Кремъл. Само Австралия и Канада са го включили в своите списъци. Една част от обяснението се крие в дейността на този 61-годишен бизнесмен, анализира в свой репортаж RFI*.
За разлика от другите големи богаташи като Роман Абрамович, Михаил Фридман или Олег Дерипаска, Владимир Потанин не е подложен на санкциите наложени от повечето западни страни след руската инвазия в Украйна.
Той изгради богатството си по същото време, по което и те, под сянката на руската държава. Още от 90-те години, Владимир Потанин, висш функционер по онова време на държава пред прага на фалита, се впуска в зараждащия се частен сектор. Дошъл е часът на масовата приватизация на държавните монополи в опит да се напълни хазната. Той се възползва от една спорна операция – разпродажбата на големите държавни промишлени бисери, за да сложи ръка на компанията Норилск Никел. Тя бързо натрупва богатство. Като член на „номенклатурата“, този син на дипломат и лекарка използва политическите си връзки, за да успее.
С идването на Владимир Путин на власт, инициативата се изплъзва от ръцете на олигарсите. Те трябва да се поставят в служба на Кремъл и да се държат на дистанция от политиката. В противен случай ги чака затвор, както Михаил Ходорковски, бившият собственик на петролната компания ЮКОС.
След окупацията на Крим, когато първите санкции се стоварват върху Русия, олигарсите не реагират по никакъв начин.
„Нямам и най-малък спомен дори за една дума отнасяща се до Украйна по време на разговорите ни с Потанин“, си спомня Жан дьо Глиниасти, бивш посланик на Франция в Русия в периода от 2009 до 2016 година.
„Говорехме основно за бизнес и много рядко за политика. Говорехме и за Франция, която той много харесваше“, допълва бившият дипломат. Може би повече от всеки друг олигарх, Владимир Потанин спазва новите правила на играта. Той се подчинява на президентската воля. Този франкофон (научава езика в съветски времена, докато следва в Московския държавен институт за международни отношения), любител на зимните курорти и на френското баско крайбрежие, участва активно по настояване на Владимир Путин в разходите по организацията на Зимните олимпийски игри в Сочи. Като бизнесмен той инвестира в нея част от личното си богатство, което се оценява на 30 млрд. долара.
Бивш агент на КГБ
Друг важен аспект за разбирането на личността му е бившата му прнадлежност към специалните разузнавателни служби. „Той е бивш сътрудник на КГБ, и, според мене, това е най-важната му характерна черта“, обобщава експертът Дидие Жюлиен, специалист по метали, но и тънък разбирач на потайностите на руската политика. Това му гарантира известна сигурност „до помента, в който не реши да се намеси в политика“, уточнява експертът. Опитът, придобит от работата му в КГБ, го е научил да плете мрежите си и извън пределите на Русия. Създава връзки, преди всичко политически, които биха могли да му бъдат полезни при настъпването на тежки времена.
Но не е ли това случаят и на много други олигарси, които не успяха да се спасят от санкциите? „Европейците и американците налагат санкции на хора, които в даден момент с позициите или действията си са показали враждебност по отношение на Запада. При Потанин това никога не се е случвало“, подчертава Дидие Жулиен. Чрез своята фондация той отпуска средства, без да се скъпи, за изкуството във Франция, САЩ и други страни, като така иска да подчертае „меката сила“ на руската политика. Според много наблюдатели именно тесните връзки със Запада му позволят да избегне блокирането на няколкото му яхти.
Друг ключов елемент се дължи на географията. Русия е основен доставчик на никелов сулфат (важен елемент в производството на електрически автомобили), чието потебление непрекъснато ще нараства на Запад, а компанията на Владимир Потанин е световен лидер в тази сфера.
„Стратегическото значение на никела в средносрочен план с оглед осъществяването на екологичния преход ще нараства непрекъснато, особено като имаме предвид изключително голямата ангажираност на Европа за постигането на целите за въглеродна неутралност“, казва специалистът по суровините Ив Жегурел. „И това прави въпроса със снабдяването с някои минерални ресурси твърде сложен“, обобщава експертът.
Изкупуване на Росбанк
И тук стигаме до противоречивостта на западната политика на санкциите. Много западни компании напуснаха Русия: Макдоналдс, Рено, Лероа Мерлен… Русия изпадна в безпрецедентна изолация за последните 30 години. Но Владимир Потанин, „безкомпромисен опортюнист“, се възползва от това. През април той изкупи от френската Сосиете Женерал потребителската банка Росбанк. „Разпродажбата на френските интереси в Русия увеличава в някаква степен богатството на олигарсите и на руската държава“, признава Жан дьо Глиниасти.
Цената на сделката остава тайна, но тя ще се появи в счетоводния баланс на Сосиете Женерал като загуба от 3,2 млрд евро. Но банката ще намери в лицето на Владимир Потанин подходящия партньор в случай на евентуално връщане на руския пазар. „На Потанин е съдено да бъде важен посредник в икономическите взаимоотношения, ако някога в бъдеще има такива, между Франция и Русия“, смята бившият дипломат.
Макар че остава лоялен на Кремъл, вторият най-богат човек в Русия добре знае какво страната му дължи на чуждестранните инвестиции. В един от редките си постове в социалната мрежа Telegram, без да посочва изрично Путин, Владимир Потанин отправя предупреждение срещу изкушението да бъдат конфискувани активите на западните фирми в Русия. В същото време се разбра, че е подал оставката си от административните функции, които изпълняваше в музея Гугенхайм в Ню Йорк. Това стана веднага след като институцията осъди руската инвазия в Украйна.
*Превод Георги Саулов
