Ако нищо не се промени до 2030 г., световното търсене на вода ще надвиши предлагането с 40%. Въпреки неотложността на проблема водата, за разлика от въпросите за климата и биоразнообразието, които имат международни преговорни рамки, все още остава в периферията на голямата политическа сцена, отбелязва репортаж на latribune.fr.
Има COP за климата, има СОР за биоразнообразието… но не и за водата, въпреки че събитията от последно време подчертават неотложната необходимост от предприемането на мерки: зрелищното срутване на ледника Бърч в Швейцария през месец май е сериозно предупреждение, като се има предвид, че две трети от световните сладководни ресурси идват от ледниците.
Навсякъде напрежението около водата се задълбочава: суши, замърсяване, недостиг, конфликти за използването ѝ… Натискът върху един ресурс, чието количество в световен мащаб остава стабилно, но чието качество се влошава до опасно ниско равнище, се засилва. На преден план са селското стопанство, промишлеността и производството на енергия, на които се падат 70% от използваната и замърсена вода в света.
Още по-тревожно е, че 50% от водата, необходима на икономиките на развитите страни, идва от региони, изложени на изключителни нива на водна несигурност. Тази проста констатация разкрива един основен проблем на нашето време: зависимостта от вода на нашия начин на живот, начина ни на потребление и начина на производство. Зависимост, която ще продължи да нараства, тъй като до 2050 г. се очаква световните нужди от сладка вода да се увеличат четири пъти!
Преосмисляне на проблема за водата от локален към глобален
Проблем: Водата се възприема като местно благо, елемент на националния суверенитет. В нея се пресичат различни интереси – селско стопанство, енергетика, промишленост, здравеопазване – които възпрепятстват възникването на единно управление. На политиците, бизнесът и гражданите им е трудно да разберат необходимостта от глобално управление на водата, която те разглеждат преди всичко като ресурс, достъпен на местно ниво.
Изправена пред тази извънредна ситуация, международната общност в момента не разполага с безкрайно много време за определяне на общи приоритети, мобилизиране на финансиране и координиране на съвместни действия като се има предвид, че до 2050 г. 50% от населението на света ще изпитва недостиг на вода през една част от годината.
Все пак силен сигнал беше даден през март 2023 г. в Ню Йорк с първата Световна конференция за водата от близо 50 години насам. Това историческо събитие събра държави, институции, учени и граждански организации, за да се запише проблемът за водата водата в световния политически дневен ред.
Преди всичко, тя показа, че е налице зараждаща се колективна воля водата да се разглежда като глобален, всеобхватен и жизненоважен проблем.
Световна конференция, която да определи посоката и приоритетите
Следващият етап може да бъде преминат съвсем скоро в Ница, по време на Конференцията на ООН за океаните (UNOC3). Не можем повече да отделяме океаните от сладката вода: всичко е част от един и същ голям цикъл – затворен, планетарен, крехък, и всички ние зависим от тази обща система, чийто дисбаланс заплашва живота.
Не става въпрос за създаване на нова институция, а за организиране на сътрудничество около една обща, ясна и амбициозна визия.
Появяват се положителни сигнали, особено в Европа. Във Франция Планът Вода от 2023 г. полага основите на политика на пестеливост и устойчивост. А на европейско ниво Еврокомисията публикува наскоро първата си стратегия за устойчивост на водата, потвърждавайки изключително важната роля на този ресурс за сигурността, здравето и икономиката на континента.
UNOC3 трябва да бъде възможност за предприемане на решителна стъпка чрез колективно определяне на ясни цели за опазване и управление на водите в дългосрочен план. Тези глобални цели биха осигурили насока, която всяка държава би могла да превърне в своя национален път, адаптиран към нейните реалности и приоритети.
Водата не е нито местна, нито чужда: тя е невидимата връзка, която ни обединява всички. Признаването ѝ като глобално общо благо най-накрая означава да намерим начините да се грижим за него, днес… и утре.
