Администрацията на Тръмп намалява подкрепата за чиста енергия, което предизвиква негативна реакция от страна на загрижените за въглеродните емисии. Коя гледна точка е по-убедителна, коментират в кратък анализ, публикуван в блога на Cato Institute…
Да приемем за даденост, че въглеродните емисии са значителен външен ефект. Тогава по принцип политиките, които намаляват въглеродните емисии, могат да бъдат полезни, дори ако намаляват измерения БВП. Това е така, защото те биха могли да намалят още повече неизмерените, отрицателни компоненти на БВП – външните ефекти.
Субсидиите за чиста енергия обаче са косвен инструмент за намаляване на въглеродните емисии. Въпреки че намаляват цената на невъглеродната енергия спрямо енергията, базирана на въглерод, те също така намаляват общите разходи за енергия. Това стимулира по-голямото използване на енергия, част от която идва от въглеродни източници. По този начин нетният ефект от субсидиите за чиста енергия е двусмислен и те имат други разходи, които произтичат от изкривени стимули.
По-добър подход е въглеродното (Пигувианско) данъчно облагане.
Пигувианският данък* недвусмислено повишава цената на енергията, базирана на въглерод, спрямо други източници, като по този начин измества използването на енергия към по-ефективен резултат. Това също така избягва непредвидените разходи, свързани със субсидиите за чиста енергия. Данъците върху въглеродните емисии обаче са непопулярни, тъй като добавените разходи за енергия са явни. Освен това, определянето на данъка на правилното ниво може да бъде предизвикателство поради сложността при измерване на социалната цена на въглерода.
Следователно, на практика, най-малко лошият отговор на рисковете от въглеродните емисии може да бъде да не се прави нищо, освен да се премахнат съществуващите субсидии за горива на въглеродна основа.
*Пигувиански данък, кръстен на британския икономист от 1920 г. Артър К. Пигу, е данък върху пазарна транзакция, който създава отрицателен външен ефект или допълнителни разходи, понесени от лица, които не участват пряко в транзакцията. Примери за това са данъци върху тютюна, данъци върху захарта и въглеродни данъци
