Демографският дивидент, който подкрепяше глобалната икономическа експанзия през последните десетилетия, скоро ще отстъпи място на демографското бреме. В развитите икономики делът на хората в трудоспособна възраст вече намалява. Най-големите развиващи се пазарни икономики ще достигнат този демографски поврат в рамките на десетилетието, докато най-населените страни с ниски доходи ще го постигнат до 2070 г. Какво означават намаляващата плодовитост и нарастващата продължителност на живота за световната икономика, анализират авторите на текст, публикуван в новия брой на изданието на Международния валутен фонд Finance & Development Magazine…
Представеното проучване със съавтори от Изследователския отдел на МВФ претегля икономическите насрещни ветрове от по-възрастното население спрямо попътните ветрове от здравословното остаряване. Показва се, че подобрените резултати на пазара на труда за хората на 50 и повече години, благодарение на по-доброто здраве, биха могли да допринесат с около 0,4 процентни пункта годишно за растежа на световния БВП през 2025-50 г. (тъмносините сектори на стълбовете в Графика 1). Глобалният растеж все още би бил с около 1,1 процентни пункта по-бавен, отколкото в годините преди пандемията, ако правителствата не предприемат нищо, като демографският фактор представлява почти три четвърти от спада. Но политиките за подобряване на човешкия капитал на хората и задържането им на работа с напредване на възрастта биха могли да компенсират голяма част от този фактор за растежа.
Здравословно остаряване
Целта на авторите е да се предложи нова перспектива върху стария аргумент, че застаряването неизбежно ще доведе до спад в икономическия растеж и нарастващ фискален натиск. Данните за лица от 41 развити и развиващи се пазарни икономики показват, че последните групи на възрастните хора – тези на 50 и повече години – имат по-добри физически и когнитивни способности от по-ранните извадки на същата възраст. Що се отнася до когнитивните способности, 70-те години наистина са новите 50-те: човек, който е бил на 70 години през 2022 г., е имал същия когнитивен здравен резултат като 53-годишен през 2000 г. Физическото здраве на по-възрастните работници – като сила на захват и белодробен капацитет – също се е подобрило.
По-доброто здраве означава по-добри резултати на пазара на труда. В продължение на десетилетие кумулативното подобрение на когнитивните способности, изпитвано от човек на 50 или повече години, е свързано с увеличение с около 20 процентни пункта на вероятността да остане на пазара на труда. То е свързано и с допълнителни шест часа работа на седмица и 30% увеличение на доходите. Всичко това би могло да смекчи препятствието на застаряването върху растежа.
Икономическо въздействие
Икономическото въздействие на демографията е многостранно. Първо, вариациите в демографските фактори – плодовитост, смъртност и миграция – влияят както върху темповете на растеж на населението, така и върху възрастовите структури. Това има пряко отношение към растежа чрез намаляващия дял на населението в трудоспособна възраст. Може също така да натовари публичните финанси, ако дълголетието означава повече години в пенсия. Въздействието върху растежа може да се утежни с течение на времето, тъй като по-бавният растеж на населението – или свиването на населението – води до по-малко нови идеи и изобретения, които задвижват дългосрочния растеж на производителността.
Второ, спестяванията на хората са повлияни от продължителността на трудовия им живот спрямо годините в пенсия. По-дългото пенсиониране стимулира работниците да спестяват повече, за да поддържат достоен жизнен стандарт в напреднала възраст. Това увеличава общите спестявания. Свиващата се работна сила означава и по-ниски инвестиционни нужди. Като влияе върху предлагането на спестявания и търсенето на инвестиции, застаряването е важен двигател на лихвените проценти.
Трето, различните темпове на застаряване в различните икономики създават възможности за повишаване на ефективността от трансграничното преразпределение на ресурсите: Капиталът може да тече от стари икономики с високи спестявания към по-млади икономики с оскъдност на капитал. Възможно е да има стимули за миграция на работната сила от по-млади, богати на работна ръка, икономики към по-стари икономики, изправени пред недостиг на работна ръка.
Използвайки рамка, която отчита всички тези канали, анализът показва, че глобалният растеж ще се забави в бъдеще – въпреки положителните ефекти от здравословното остаряване върху предлагането на работна ръка и производителността на по-възрастните работници. Някои развити икономики с относително по-възрастно население (като Япония) вероятно ще видят свиване на икономиките си. Други (особено Канада и Съединените щати) се очаква да продължат да растат през този век, макар и с по-бавни темпове.
Сред развиващите се пазари и икономиките, Китай ще отбележи особено рязък спад в растежа на БВП. Воден от остро неблагоприятните демографски данни и края на бързото догонване на световната граница на производителността, растежът на Китай ще се забави с около 2,7 процентни пункта спрямо 2016-18 г. Очаква се Индия да отбележи по-умерен спад на растежа, от около 0,7 процентни пункта през 2025-50 г., тъй като краткосрочните ѝ демографски данни остават благоприятни. Но Индия и развиващите се страни с ниски доходи ще претърпят по-рязко забавяне на растежа от 2050 г. нататък.
Политики, които помагат
Тези прогнози не са окончателни. В много страни значителна част от работещите напускат работната сила след 50 години, доста преди законоустановената пенсионна възраст. Подобренията в здравеопазването през последните десетилетия показват, че здравните политики могат да подобрят човешкия капитал на по-възрастните работници, което води до по-дълъг и по-продуктивен трудов живот. Политиките, които намаляват значителните неравенства в здравните резултати между социално-икономическите групи и държави, биха могли да засилят тази тенденция. Други политики за увеличаване на предлагането на работна ръка, особено сред жените, и коригиране на стимулите за насърчаване на по-дълга кариера също биха помогнали.
Ще има ли значение? Разгледайте следния сценарий. Първо, да предположим, че правителствата прилагат допълнителни мерки в областта на общественото здравеопазване, които намаляват разликите между страните във функционалния капацитет на възрастните хора с около една четвърт през следващите четири десетилетия. Второ, да предположим, че тези здравни мерки се допълват от промени в пенсионните планове, програмите за обучение и по-гъвкавите условия на труд, които стимулират постепенното повишаване на ефективната пенсионна възраст в съответствие с подобренията в продължителността на живота. Накрая, да предположим, че политиките намаляват разликите между половете в участието в работната сила с три четвърти до 2040 г.
Симулациите показват, че тези политики биха могли да увеличат годишния растеж на световното производство с около 0,6 процентни пункта през следващите 25 години (светлосините сектори на стълбовете в Графика 1). Това компенсира почти три четвърти от очакваното демографско съпротивление през този период. Дивидентите от растежа варират в различните страни. Индия, например, би могла да види силен тласък на растежа, предвид големите съществуващи разлики между половете в участието на работната сила. Европейските икономики, където ефективната пенсионна възраст е ниска спрямо продължителността на живота (като Гърция, Италия и Испания), биха се възползвали от стимулиране на по-дълъг трудов живот.
За повечето страни в проучването подобренията в здравеопазването и предлагането на работна ръка, са сравними с тенденциите, наблюдавани през последните две десетилетия. С други думи, те са постижими.
