Националният сбор (RN) не получи мнозинство на парламентарните избори. Вече можем да си отдъхнем. Републиканският фронт проработи както благодарение на това, че много от кандидатите на левицата и „Заедно“ се оттеглиха на втория тур, за да се обединят гласовете срещу кандидата на RN, така и на мажоритарната система. Крайната десница получи 37% от гласовете на избирателите, които обаче ѝ осигуриха само 25% от депутатите, коментира в своя статия alternatives-economiques.fr.
За сметка на това левицата се превърна в най-голямото парламентарно малцинство, т.е. с най-много депутатски места, докато центърът се представи по-добре от очакваното. Не трябва обаче да се превъзнасяме и да се заблуждаваме, че RN и Макрон, който провеждаше политиката на RN в областта на имиграцията и образованието, за да го обезоръжи, са отслабени в края на тази политическа кампания.
Отляво обаче облекчението не трябва да отстъпва място на еуфорията от победата, която се вижда в декларациите на партиите от Новия народен фронт, чиято програма получи одобрението само на относителното мнозинство от французите и се създава илюзията, че въпросът за RN е решен веднъж завинаги.
Оттеглянето на кандидатите на републиканците (левите и макронистите) проработи добре, но нито левите гласоподаватели, които гласуваха за центристки или десен кандидат, не станаха макронисти или десни, нито гласоподавателите отдясно и от центъра не възприеха програмата на Новия народен фронт, въпреки че гласуваха за неговите кандидати.
Не малка част от избирателите на левицата несъмнено не възприемаха добре изказванията на Жан-Люк Меланшон, който твърди, че вече програмата на Новия народен фронт е станала тази на мнозинството, макар и относително, от французите.
Как да осъществим програма, която повече от две трети от гражданите не одобряват? Да пренебрегнем този факт, означава да разиграем следващата кризисна карта, надявайки се, че отново RN ще бъде победен на едни предсрочни президентски избори.
Усещането у избирателите на Националния сбор, че са презирани и изоставени
Рискът не е малък, защото относителният парламентарен провал на Националния сбор не го е заличил от политическия живот. Осъждането на RN, на неговата история, програма, на зле прикрития му расизъм… се разбира от само себе си, но то има малък шанс да убеди избирателите, голяма част от които преди гласуваха или за левицатаq или за традиционната десница.
Няма смисъл да казваме, че този вот е абсурден и неморален, когато знаем, че това е народен вот, който сега се разширява сред категории и поколения, които преди са били твърде далече от него.
Усещането, че са презирани и отхвърлени е това, което движи поведението на крайнодесните избиратели. Но то идва не само от позициите на Макрон, а и от „интелектуалната“ градската левица, склонна непрекъснато да дава уроци, която обаче изостави хората, за да се превърне в глас на малцинствата и на квалифицираните и образовани средни класи.
Електоралните карти (документ, доказващ регистрацията на отделния избирател в избирателния списък на общината) показват, че това не са клишета. Всички проучвания на електората на RN потвърждават, че неговите избиратели се чувстват изоставени и презирани от политическата класа и по-специално от левицата, която вече не се обръща към тях.
Истината е, че левицата трудно се справя с искания, които не попадат в сферта на нейните интелектуални догми, като например какво да се прави с нацията, със сигурността, с имиграцията. Затова най-простото нещо е да се повтаря, че това са фалшиви идеи, резултат от пропагандата и следователно избирателите на RN са най-малкото ирационални и заслепени, ако не просто фашисти.
Най-простото нещо е да сведеш неизвестното до известно, чувството на презрение само до проблемите с доходите, чувството за несигурност до расизма, защитата на начина на живот до враждебността към екологията…
Еуфорията от победата, макар и относителна, е опасна, защото вотът срещу RN със сигурност не е вот за приемане на програмата на Новия народен фронт и защото приятната изненада от 7 юли не заличава успеха на RN на европейските избори и на първия тур на парламентарните избори. Левицата трябва да се научи да говори с хората, които не са нейни привърженици, и да не задълбочава разделението, с което претендира, че се бори. Няма да е лесно.
