Група украински учени и практици се опитват да надникнат през мъглата на несигурността, очертавайки различни сценарии за траекторията на Русия до 2032 г. – десетилетие след пълномащабното нахлуване в Украйна. Техният анализ представя сурови избори: възраждаща се имперска сила, разпадаща се авторитарна крепост, несъвършена демокрация или окончателно разпадане на „Руската империя“. Всеки резултат носи дълбоки последици за глобалната сигурност, оформяйки не само бъдещето на Европа, но и самия баланс на силите през 21-ви век.
Контекстът на изследването е, че безмилостният експанзионизъм на Русия, нейното предизвикателство към световния ред и ролята ѝ в подхранването на геополитическите сътресения правят бъдещето ѝ един от най-належащите въпроси на нашето време. Залозите са огромни – не само за Украйна и Европа, но и за света. Представяме схематично отделните сценарии, пълният анализ ТУК…
Сценарий 1: Възходът на тоталитарна супердържава (Силна тоталитарна/авторитарна Русия)
До 2032 г. Русия е усъвършенствала дигиталния авторитаризъм, използвайки наблюдение, управлявано от изкуствен интелект, прогнозна полицейска дейност и безмилостна пропаганда, за да поддържа контрол. Спазването на санкциите не само се налага, но и се интернализира – водено от безразличие, пасивно приемане и активна подкрепа от страна на населението.
Западът, след като катастрофално отменя ключови санкции в средата на 2020-те години като късоглед опит за мир, неволно дава възможност на Русия за икономическото ѝ възстановяване и военното ѝ възраждане. Без смислено възпиране или наложени условия, Москва консолидира властта си, прекроява световния ред и разширява влиянието си в Европа, Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Арктика. Разпокъсаният, нелиберализиращ се Запад, отслабен от вътрешни разделения и ерозия на ценностно-базирани съюзи, се бори да противодейства на нарастващата хегемония на Русия. Прекрояването на световния ред под формата на доктрината „силният е прав“ рискува да потопи света в ера на безмилостни регионални конфликти – проправяйки пътя за пълномащабна глобална война с катастрофални последици.
Сценарий 2: Отслабена, изолирана крепост (Слаба тоталитарна/авторитарна Русия).
Разчитайки на ядрените оръжия като основен инструмент за възпиране, Русия, все още под авторитарно управление, прилича на Северна Корея – милитаризирана, репресивна, но стагнираща. Комбинация от санкции, икономически упадък и вътрешни разриви кара Кремъл да се бори да осъществи мечтите си за слава.
Пропагандата поддържа илюзията за сила, но влиянието на държавата се разпада, тъй като бившите съветски републики се съюзяват с други световни сили. Докато ядреният ѝ арсенал и непостоянното ѝ ръководство представляват постоянни опасности, до 2032 г. Русия е регионален разрушител и майстор на хибридните операции, а не глобална сила. Без силата за продължителна агресия, Русия все още би могла да се възползва от конфронтацията между САЩ и Китай в Индо-Тихоокеанския регион или от всеки друг голям конфликт, възползвайки се от възможността да преследва непроменената си експанзионистична програма.
Сценарий 3: Демократична Русия — с уловка. Перспективата за демократизация на Русия е едновременно желана и малко вероятна в средносрочна перспектива.
Този сценарий очертава четири потенциални пътя: революция, еволюция, децентрализация или дезинтеграция — последната е разгледана по-подробно в Сценарий 4. Историята обаче показва, че демокрацията сама по себе си може да не потуши имперските амбиции.
Една плуралистична Русия може да остане националистическа и експанзионистична, използвайки демократичната легитимност, за да оправдае агресивна политика. Дори със свободни избори и институционални проверки, едно непризнато историческо минало може да направи Русия непредсказуем играч — способен както на сътрудничество, така и на конфронтация с демократичните държави. Само трансформация, основана на деимпериализацията, предлага възможността за истинска промяна във външната и вътрешната ѝ политика.
Сценарий 4: Финализиране на имперския колапс.
Разпадането на Русия до 2032 г. се дължи по-скоро на икономически фрактури, отколкото на етнически сепаратизъм. Централизацията на властта от Москва разширява регионалните неравенства, подхранвайки негодуванието в ерата на битката за ресурси и създавайки икономически, а не чисто национален, тласък за регионална автономия. Въпреки че националистическите движения играят роля, истинските двигатели на фрагментацията на Русия са икономическият упадък и вътрешното недоволство.
Макар че основната грижа около фрагментацията на Русия е потенциалното изтичане на ядрени оръжия, разделението не е непременно обречено да бъде насилствено или да създаде повече проблеми, отколкото да реши. Всъщност, управлението на по-малки ядрени държави би могло да допринесе за усилията за денуклеаризация или поне да доведе до намаляване на ядрените арсенали и инфраструктура, както се вижда от опита на Украйна. Резултатите от продължаващата война обаче ще определят общия темп на усилията за денуклеаризация и демилитаризация.
Авторите на изследването отбелязват, че тези сценарии не трябва да се разглеждат като изчерпателни. По-скоро те представляват четирите потенциални резултата, които се движат напред в зависимост от вътрешните развития на РФ и характера на отношенията с геополитическите играчи. Документът обобщава проучване, анализ на геополитически и исторически контексти, синтез на експертни прозрения и данни от отворени източници, с анализ на въздействието на тенденциите и анализ на кръстосаното въздействие. Изразените гледни точки са в съответствие с разработеното по-рано проучване „Сценарии за бъдещето на Украйна 2032“.
Перспективата от Украйна, изкована чрез историята и устойчивостта, би могла да послужи като ключов инструмент за онези, които се опитват да разберат „мистериозната руска душа“ и да се ориентират в сложността на един все по-несигурен глобален пейзаж, изтъква още документът.
