- Постановка
На 26-ти юни 2024 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува своя редовен конвергентен доклад за 2024 г. В него се представя оценката на ЕЦБ за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Конвергентните доклади се публикуват на всеки две години или когато има специално искане от държава членка за оценка на готовността ѝ за присъединяване към еврозоната.
Текущият доклад е особено важен за България. Страната ни е изявила официално и настойчиво поддържа претенциите си за непосредствено включване към еврозоната. В доклада се съдържат оценки и деликатно формулирани намеци за макроикономически управленски действия, както и директни нелицеприятни констатации. Тяхното интелигентно проучване от страна на управленските фактори у нас е задължително за корекции на макроикономическата политика и за осмисляне на съществуващите реалности.
За съжаление едностранно проявяваното силно желание на управленския елит, на обкръжаващите го ласкатели, както и на директно заинтересовани кръгове за добри и приемливо звучащи оценки и заключения нерядко (дори и систематично) изкривява волно или неволно действителната картина. Толкова повече, когато на присъединяването към еврозоната се гледа като безплатен стимулатор за бързо и безболезнено преодоляване на жизнено важни вътрешни пречки и спирачки за ускорена конвергенция към развития Запад.
- Недовиждани и премълчавани оценки
Това, върху което се набляга и преповтаря почти повсеместно в официалните коментари у нас е, че „България покрива всички критерии, остава само инфлацията за членство в еврозоната …“, и още, че „… очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на България да изпълни и последното предизвикателство пред членството й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен“.
Остава загърбена основна оценка на ЕЦБ[i], че „процесът на конвергенция вероятно ще резултира в изпреварваща спрямо еврозоната инфлация, доколкото БВП на човек от населението и ценовото равнище продължават да бъдат значително по-ниски в България спрямо еврозоната“.
Цитираната оценка означава, че степента на реална конвергенция на България спрямо еврозоната продължава да бъде неудовлетворително ниска. ЕЦБ се позовава и на последните прогнозни оценки на Европейската комисия, които остават недовиждани от нашите управленски органи. Макроикономическото управление у нас съзира и се задоволява единствено и само с видимото повърхностно очевадно несъответствие – неприемливо високото равнище на инфлацията към момента. От там нататък усилията се насочват към потискане на ценовия прираст, без да се прави сметка, че удовлетворяването на инфлационния критерий означава съхраняване и задълбочаване на ценовите диспропорции у нас спрямо еврозоната, което може да се оцени като икономически анахронизъм. Д. Събев достига до парадокса, че силовото самоцелно потискане на инфлацията ни отдалечава от еврозоната. Икономически наивитет е да се мисли, че ценовото изоставане у нас може да продължи в дългосрочна перспектива.
ЕЦБ обръща внимание и върху чувствително изпреварващия темп на прираст на разходите за единица труд у нас спрямо еврозоната – с 27,4% за 2020-2023 г. у нас спрямо 9,5% в еврозоната. Подобряването на икономическата ефективност систематично изостава. Макроикономическото управление (както и бизнес-организациите) следва да оценят реалните възможности за справяне с нарастващия конкурентен натиск и евентуалните последствия от затрудненията, с които икономическите единици ще се конфронтират при невъзможност за своевременно преструктуриране и технологично обновление. Този проблем остава твърдо и последователно загърбен от местния управленски елит.
Смущаващ елемент е действието на БНБ за „успокояване“ на кредитния прираст при рекордно ниска инвестиционна активност в страната. ЕЦБ акцентира върху замразяването на кредитен ресурс от БНБ за намаляване на инфлационния натиск чрез повишаване на задължителните минимални резерви на търговските банки до 12%. Зад кадър се чувства загриженост, свързана с преминаване към равнище от 1% на посочения показател в еврозоната. При директно включване към еврозоната повече от 20 млрд.лв. ще се влеят в търговските банки (близо две трети от показателя „Бруто образуване на основен капитал“ за 2023 г.!) – нещо, което остава извън полезрението на управленските органи. Този ефект се коментира и в последните консултации на МВФ по чл.IV от устава, който бе надлежно отминат с мълчание.
ЕЦБ обръща внимание върху рисковете за поддържането на дългосрочна устойчивост на публичните финанси. Специално внимание заслужава отношението към публичните инвестиции и капиталовите разходи. Редно е те да се третират и разглеждат като съставна част от инвестиционния процес в страната. Техният принос е свързан пряко както с подобряването на средата на живот, така и със съдействието им за ускорено развитие на частните инвестиции и технологичното обновление на производството. ЕЦБ посочва[ii], че качеството и ефективността на капиталовите разходи следва да нараснат чрез подобряване на управлението на публичните инвестиции, включително и на дългосрочната инвестиционна стратегия. Всичко това остава незабелязано от макроикономическите управленски структури в страната.
На фона на приведените бележки на ЕЦБ заслужава да се отбележат някои от последните актуални социологически оценки на Евробарометър. Близо половината от българите (49%) смятат, че включването ни в еврозоната ще има негативни последствия, а почти две трети от населението (65%) преценяват, че страната ни все още не е готова за приемане на еврото. Последната част от българите странно съвпада с дела на депозитите на населението и икономическите агенти в лева в общия обем на депозити в страната. Всичко това, както и причините за въздържането на местното население от преминаване към евро-позиции, остават тотално загърбени от макроикономическото управление у нас.
- Заключение
Колкото и смущаващо да звучат приведените нюанси в цитирания доклад на ЕЦБ, те не са оригинални. В официални публични изяви, както и в научни публикации водещи икономически анализатори у нас нееднократно са обръщали внимание върху преобладаващи на брой елементи, върху които акцентира и ЕЦБ. Те обаче систематично остават пренебрегвани, дори демонстративно пренебрегвани, както и неосмислени. В това отношение действията на т.нар. макроикономически елити в страната граничат с национална безотговорност.
Включването в еврозоната предполага достигането на определена степен не само на монетарна конвергенция (оценка на която се дава от т.нар. Маастрихтски критерии), но и на реална конвергенция. При отсъствие на приемлива степен на реална конвергенция еврозоната може да извади очи вместо да изпише вежди.
Правителствата у нас се надпреварват да извеждат включването в еврозоната на преден план в качеството на водещ национален приоритет. Еврозоната обаче за нас придобива качествата на недостижим хоризонт. Редно е да се разбере, че водещ икономически приоритет на страната следва да бъде достигането на приемлива степен на реална конвергенция, като по-нататъшното включване в еврозоната ще бъде не силов, а естествен процес. Преобладаващата част от населението задължително ще трябва да достигне до разбирането (по свой собствен начин), че членството в еврозоната не се свързва с трудно преодолими рискове, а с нормалната социално-икономическа конвергенция на страната към европейските структури.
Включването на страната ни в еврозоната заприличва все повече на неистово желана играчка от невъзпитано и капризно дете, което реве, подскача и буйства при изразяване на желанието си, без да се съобразява с наличните възможности, както и с необходимостта от преосмисляне на своето собствено поведение.
[i] “The catching-up process is likely to result in positive inflation differentials vis-à-vis the euro area, since GDP per capita and price levels are still significantly lower in Bulgaria than in the euro area“.
[ii] „… the quality and efficiency of capital spending should be enhanced by improved public investment management, including a long-term investment strategy“.
