Текстът е част от по-голям репортаж, публикуван от EURACTIV.com…
Пандемията от COVID-19 предизвика сеизмична промяна в начина ни на работа, като милиони европейци преминаха към работа от вкъщи. Но след премахването на ограниченията мнозина не пожелаха да се върнат в офиса.
Осъзнавайки, че могат да работят отвсякъде, милиони хора са избрали да заменят мрачното си пътуване с плажовете на Южна Европа, старинни балкански градове или заснежените склонове на Пирин планина в България.
Тъй като сега някои работодатели очакват служителите наистина да се появят в офиса, какво се случи с тенденцията за дистанционна работа и кои държави се стремят да извлекат печалба от европейските дигитални номади?
Според данни на Eurofound около 41,7 милиона служители са работили от разстояние в целия ЕС през 2021 г., което е два пъти повече от 2019 г. Докато броят им е намалял леко през 2022 г., тенденцията отново ще се повиши поради техническия напредък и предпочитанията на работодателите към дистанционна работа.
Докладът установи, че става все по-ясно, че този нов свят на работа се нуждае от нови регулаторни рамки, като се вземат предвид съществуващото законодателство и споразуменията на социалните партньори.
Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Eurofound, коментира пред EURACTIV, че дистанционната работа ще остане, но трябва да се вземат предвид условията на труд.
„Правителствата не само трябва да подкрепят социалните партньори, но и да помислят за тези професии, при които дистанционната работа не е възможна и където условията на труд трябва да бъдат допълнително подобрени, за да се отговори на недостига на работна ръка.“
В момента няма общоевропейско законодателство за хармонизиране на стандартите за дистанционна работа или защита на работниците, но Калфин посочва, че преговорите са в ход и положителен резултат се очаква до лятото.
Данните сочат, че Европа е водеща в световен мащаб, като предоставя най-голям брой дигитални визи за номади, предимно на граждани на трети страни като американци, британци, руснаци и канадци. В момента в цяла Европа се предлагат визи от 19 държави.
От тези, които наричат себе си дигитални номади, почти 60% са работили дистанционно само през последните две години, след пандемията COVID-19.
През 2021 г. Краков, Полша, е оценен като един от най-добрите градове в Европа за дигитални номади, поради бързите скорости на интернет и евтините разходи за съвместна работа. Сред другите градове в топ 10 са Лодз, Познан и Варшава.
„Реших да се преместя във Варшава миналото лято, защото чух много положителни мнения от други цифрови номади за този град“, казва Дениза от Букурещ пред EURACTIV.
Тя обяснява, че предимствата на живота във Варшава включват добри връзки с обществения транспорт, културни обекти, добро пазаруване, добре развита система за доставка на храна. Сред недостатъците са нарастващите разходи за живот, включително наем и храна.
България също се опитва да привлече дигитални номади, но засега няма конкретна виза или схема за стимулиране. Също така не се знае колко от тях живеят в страната, но има организация на дистанционни работници в ски курорта Банско в Пирин планина.
46-годишният дигитален номад Матиас Цайтлер от Мюнхен се установява в Банско преди шест години и основава “Co-working space Bansko” и Bansko Nomad Festival, който миналата есен беше посетен от 550 души от цял свят.
Но дигиталните номади се стичат в други части на България, включително София, Пловдив и Бургас, привлечени от ниските цени, красивата природа и данъка върху дохода от едва 10%.
