В разгара на газовата криза Европа успя през 2022 г. да разшири своя вятърен парк с една трета. Това е много окуражителен прогрес, но недостатъчен според производителите. Прекалено много пречки забавят възхода на тази възобновяема енергия, пише RFI.
Благодарение на ветрогенераторните паркове е произведена 15 гигавата повече електроенергия във време, когато някои страни, като Франция и Германия, пускат отново електроцентралите си на въглища, за да компенсират липсата на руски газ. Така ветрогенераторите дават значителен принос за покриване на нарастващото търсене. Тези допълнителни мощности осигуряват нуждите на 10 милиона домакинства. Но това все още е недостатъчно. Ще бъде необходимо изграждането ежегодно на два пъти по-големи мощности до 2030 г., за да се постигнат целите, които страните-членки на ЕС са си поставили за спазване на Парижкото споразумение (т.е. повече от 500 гигавата вятърна електроенергия). Европейските производители са отчаяни: дейността им вече бележи спад поради липса на достатъчно поръчки.
Защо има такова разминаване между заявените амбиции и изграждането на нови турбини?
Причината е преди всичко в чудовищната административна тапа, която спъва производителите. Днес има 80 гигавата в тръбите в Европа, което е четири пъти повече от това, което беше завършено миналата година. Множество проекти чакат зелена светлина, за да бъдат пуснати поръчки за изграждането им. Получаването на необходимите разрешителни може да отнеме понякога и до десет години. Проектите се сблъскват със сложни процедури и правни хватки, прилагани от противниците им.
Във Франция две трети от проектите за ветрогенератолни паркове се обжалват в съда. Това се отнася главно за наземните проекти. А повечето от новите вятърни паркове, завършени през 2022 г., са на сушата. На този миниран терен производителите предпочитат да обновяват съществуващия парк. Замяната на най-стари турбини с по-малко наброй, но по-ефективни нови, ще увеличи значително производствения капацитет и ще избегне безкрайните процедури по одобряването на проектите.
Икономическата конюнктура също възпрепятства вятърните проекти
С увеличаването на цените на суровините и на затрудненията с доставките, разходите се повишиха с 40%. Много договори бяха прекратени поради тази инфлация и изграждането на обектите беше преустановено. Енергийната криза, причинена от войната в Украйна, легитимира развитието на възобновяемите енергийни източници, но в крайна сметка тя се оказа по-скоро неблагоприятна, особено за вятърната енергия в частност. Тя прераздаде картите на пазара на електроенергия. Правителствата субсидират бизнеса и домакинствата и облагат с допълнителни данъци печелившите енергийни компании. Тази политика, приета по спешност, за да се защити покупателната способност, плаши инвеститорите, които трябва да имат предвидимост и стабилност по отношение на цената на електроенергията и размера на данъците, така че печалбата им да бъде гарантирана.
Производството на вятърна енергия се намира също така под натиска на китайската конкуренция
Миналата есен една китайска компания спечели голям договор във Великобритания, в Келтско море, край бреговете на Уелс. Производителите настояват за стимули, сравними с тези, които администрацията на САЩ осигури с приетия през миналата година Закон за борба с инфлацията. Поради несигурната икономическа конюнктура те очакват трудна година, въпреки че имат потенциала да отговорят на поръчките. Това е тежък период за този сектор, но все още не представлява екзистенциална заплаха. Защото дългосрочните цели са благоприятни за него. Вятърната енергия си остава най-бързо развиващата се възобновяема енергия.
