Ако една банка с големината на Креди Сюис фалира, дали това ще разклати сериозно цялата банкова система и цели отрасли от икономиката, коментира Capital.fr*.
Втората по големина швейцарска банка, Креди Сюис, преживя решаващ ден, след като на 15 март загуби почти една четвърт от стойността си на фондовия пазар (-24,24% при затварянето на сесията на борсата, като капитализацията ѝ спадна до 6,7 милиарда швейцарски франка), след декларациите на основния ѝ акционер, Саудитската национална търговска банка (притежаваща 10% от капитала). Нейният изпълнителен директор обясни, че не желае да налива нови пари, за да спаси банката.
Трябваше да се реагира бързо, за да се избегне поставянето в опасност на цялата банкова система. Затова, в крайна сметка, Швейцарската централна банка (BCS) се съгласи да открие кредитна линия от 50 милиарда швейцарски франка на Креди Сюис. От своя страна тя също обяви серия от операции за обратно изкупуване на собствения си дълг за 3 милиарда швейцарски франка. Фалитът на банка с големината на Креди Сюис, една от тридесетте банки в света, считани за „системни“, защото са “too big to fail” (твърде големи, за да фалират), би предизвикал смут в цялата банкова система и в икономиката като цяло.
„Мерките, обявени на 16 март сутринта имат спешен характер с цел избягване на „банковата зараза“. Краткосрочният заем от 50 милиарда швейцарски франка, отпуснат от BCS, ще позволи на Credit Suisse да посрещне нуждите си от ликвидност и тегленията на своите клиенти“, обяснява анализаторът на Capital.fr Александър Барадез. Банката също така заяви, че ще изкупи обратно облигации, които самата тя е емитирала, на стойност 3 милиарда швейцарски франка „което ще ѝ позволи да намали задлъжнялостта си пред инвеститорите“, твърди Ксавие Шапар, стратег в Banque Postal Asset Management.
В допълнение към мерките, обявени от Креди Сюис, Европейската централна банка (ЕЦБ) също се притече на помощ. Тя реши да продължи политиката на повишаване на лихвените проценти като средство за борба с инфлацията, но от друга страна внесе успокоение, като гарантира, че разполага с всички необходими инструменти, за да отпусне заеми на банките, ако възникне проблем с ликвидността. Ще бъдат ли достатъчни всички тези мерки, за да се потуши пожара, който Креди Сюис подпали? „В следващите няколко дни ще видим дали всичко това работи. Ако няма нови лоши изненади за банките, нещата трябва да се успокоят”, продължава Ксавие Шапард.
Защо е толкова важно да спасим такава голяма банка като Кредит Сюис? „Това е огромна институция, която управлява активи за почти 500 милиарда. В случай на блокаж и ако банката не може да осигури ликвидността на активите, които управлява, тогава човек, който иска да изтегли пари или компания, която се нуждае от средства, за да плати на доставчиците си или заплатите на служителите си например, вече няма да имат достъп до депозитите си и ще са принудени да се обърнат към други банкови институции, за да получат пари в брой. Това ще предизвика лавинообразни тегления в цялата банкова система, което не е добре“, коментира Александър Барадез.
Но преди всичко общата ликвидна криза е това, което тревожи. С тежестта си в световната икономика, Креди Сюис може, за разлика от американските регионални банки, които фалираха наскоро, да блокира всичко. Как? Чрез парализиране на междубанковата система.
„Банките са много свързани помежду си и Креди Сюис, предвид размера си, е в контакт с всички други международни банки чрез ежедневни пазарни операции. Ако другите загубят доверие в една от тях, недоверието поема връх и цялата система рухва. Блокира се обменът и по-специално заемите и другите кредитни улеснения, които банките си предоставят една на друга“, сочи Ксавие Шапард. Това може да бъде фатално, както при фалита на Lehman Brothers.
Представете си, че Банка А губи доверието на колегите си. Никоя банка вече няма да иска да ѝ заема пари, но всички те ще се взират една в друга, чудейки се коя от тах има участие или интереси в банка А. Ако банка Б е свързана с банка А, другите банки вече няма да искат да дават заеми и на банка Б, което води до пълната парализа на междубанковата система. „В тази ситуация банките, които вече нямат достъп до ликвидност, спират да отпускат краткосрочни заеми на фирмите и домакинствата, преустановяват купуването на публичен дълг, който финансира държавите. Парите вече изобщо не циркулират, блокирайки цялата икономика“, обяснява Ксавие Шапард.
„Доверието е ключовият елемент на този пазар. Ако то се загуби, има по-малко ликвидност в системата, следователно по-малко масло в двигателя, което е основен проблем за финансирането на целия банков сектор и най-вече на икономиката”, изтъква Александър Барадез, успокоявайки, че засега не сме стигнали дотам.
*Превод Георги Саулов
