В коментар за „Свободна Европа“ доц. Красен Станчев прогнозира, че с макро-показатели, каквито имаме в момента, еврото едва ли ще стане парична единица на България в обозримо бъдеще.
Икономистът обръща внимание, че дефицитът на бюджета ще премине отвъд 10-милиардния праг или почти 7% от БВП на 2022 година. За 2023 година е предвиден ръст на разходите с 9.7 милиарда и дефицит от 11.3 милиарда (6.8% от БВП).
Този дефицит, по думите на Станчев, надвишава средния годишен в бюджетите от 1991 до 1996 г. – период на тежка финансова криза в страната. Като дял от БВП стойността му надвишава тази на заема за покриване на дефицита за 1996 г.
Положителното е, отбелязва той, че икономиката тази година е много по-здрава, няма фалит на банки и необслужваните кредити са под контрол, докато през 1996 година те са 58% от кредитния портфейл на банките. Но въпреки това дефицитните стойности са рекордни.
Друг рекорд от периода след 2009 година е свиването на инвестициите през 2021 година с около 11%. През 2022 г. тенденцията се запазва, макар и да е по-слабо изразена.
Рекорд е и делът на разходите за пенсии в БВП – 10.4% през миналата и тази година, с прогнозиран ръст до 11.6% от БВП през 2023 година. Предстоящите избори през тази и евентуално през следващата година могат да доведат до допълнително нарастване на тези и други разходи, изтъква Красен Станев.
На този фон той обръща внимание, че вместо да се съсредоточат върху намаляване на държавните разходи и увеличаване на приходите, служебното и следващите правителства попадат във въртележката на обещанията за повече разходи.
За да излязат от нея, те могат да избират между редица политики за стабилизиране на икономиката, повечето от които дори не изискват действащ парламент, пише още Станчев в анализа си, в който посочва и част от тези политики.
