Глобалните емисии на парникови газове вероятно ще се повишат до рекордни нива през следващите две години, прогнозира в свой доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Това ще е следствие на стремежът за възстановяване на световната икономика, пострадала от ковид кризата.
Причината за рязкото покачване е, че правителствата не са успели да инвестират в зелена енергия, тъй като се опитват да възстановят икономиките си от пандемията Covid-19, коментират още от МАЕ.
Прогнозата е емисиите да нараснат отново тази и следващата година, след спад през 2020-та, а 2023 г. се очаква да станем свидетели на най-високите нива на въглероден диоксид в човешката история, равняващи се или надминавайки рекорда, поставен през 2018 г.
Подобно покачване би поставило целите на Парижкото споразумение за климата почти непостижими, тъй като учените предупреждават, че емисиите трябва да намалеят наполовина през това десетилетие, ако светът иска да ограничи покачването на глобалната температура до 1,5 °С, в противен случай последиците от разпадането на климата ще опустошат части от земното кълбо.
Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол коментира, цитиран от Guardian: „От над 16 трлн. щатски долара, изразходвани за възстановяване от Covid-19, само 2% ще се инвестират в чиста енергия. Това далеч не е достатъчно. Това, което ще видим, е, че 2023 г. ще достигне рекорд за всички времена в емисиите. Това е много тревожно. „
Изтъква се, че големи богати икономики, като САЩ, страните-членки на ЕС, Япония и Южна Корея, са инвестирали във възобновяема енергия и са на път да намалят своите емисии. Но страни като Индия, Индонезия, страни от Латинска Америка и други нововъзникващи икономики изостават в инвестициите в чиста енергия.
Това е причината да се предполага, че около 90% от прогнозния ръст на емисиите ще дойде от развиващия се свят, така че подпомагането на такива страни да инвестират в зелена енергия е от световно значение, заявява още Бирол.
„Най-критичната грешка в опитите за справяне с климатичната криза е осигуряването на инвестиции в чиста енергия за развиващите се страни“, добавя той, като призовава институции като Международния валутен фонд да увеличат помощта си за насочване на средства към проекти за чиста енергия. Вятърната и слънчевата енергия сега са по-евтини от изкопаемите горива в повечето части на света, докато инвестициите в енергийна ефективност също водят до силна възвръщаемост, а технологиите на електрическите превозни средства стават все по-достъпни.
Богатите страни също трябва да изпълнят обещанията си да осигурят поне 100 млрд. долара годишно към развиващите се страни, за да им помогнат да намалят емисиите и да се справят с въздействието на екстремните климатични условия, каза Бирол.
„Тези 100 млрд. долара трябва да са под, а не таван“, подчертава изпълнителният директор на МАЕ.
Той изтъква още, че има обнадеждаващи признаци и добри новини, че инвестициите във въглища намаляват.
