Ревизираният План за възстановяване и устойчивост повтаря много от управленските дефицити, които спъват нисковъглеродния преход на страната.
Това се казва в становище на Центъра за изследване на демокрацията по представения от служебния кабинет План.
Анализът изтъква, че планът има по-добра обща макроикономическа обосновка. Засилен е фокусът върху иновациите и енергийния преход, с допълнителен акцент върху възобновяемите енергийни източници. Подобрена е вътрешната кохезия на документа и връзките му с националните и европейски политики. Отстранени са някои несвойствени и нецелесъобразни проектни предложение за нова инфраструктура.
В същото време се коментира, че за енергийните и климатични политики на България е необходима много по-ясна дългосрочна визия за налагане на ключови реформи, свързани с излизането от въглищната и газовата енергетика, както и мерки за възстановяването върховенството на закона.
Според анализаторите на ЦИД е нужно българското правителство да преструктурира държавната администрация, така че тя да е способна да изпълни приоритетите за преодоляване на климатичните промени и за ускоряване на икономическия растеж, базиран на иновациите.
Подчертава се, че въпреки положителните стъпки за подобряване на инвестиционната среда за ВЕИ, има голям риск Планът в този си вид да не бъде одобрен от Европейската комисия поради неразрешените противоречия между дългосрочната енергийна и климатична стратегия на EC и тази на България.
Формулират се някои от структурните проблеми в сегашния вариант на стратегическия документ:
- Липсата на времева рамка за извеждане от експлоатация на въглищните централи, което прави България единствената страна в Европа без конкретна стратегия за въглищен преход.
- Предвидените мерки в Плана не са добре обвързани с други стратегически насоки, като нуждата от икономическо преструктуриране на въглищните региони и създаването на нови индустрии и пазари.
- Акцентът е поставен върху големи инфраструктурни проекти, които (рискуват да) обслужват конкретни частни интереси и олигархични мрежи. Чрез планираното изграждане на мрежа от газопроводи до въглищните региони на България, построяването на нова газова централа с капацитет от 1 ГВт и липсата на устойчива диверсификация на източниците, България ще засили зависимостта си от внос на природен газ и ще забави интегрирането на възобновяеми енергийни източници в електроенергийния микс. Съществува и сериозен риск от влагане на значителни финансови средства в неизползваема инфраструктура.
- Единственият конкретен проект за увеличаване на дела на ВЕИ в електроенергийната система при предвидима финансова подкрепа следва модел, който дава дискриминиращо предимство на големи ВЕИ инвеститори, вместо да насърчава развитието на енергийното гражданство чрез децентрализация на електроенергийното производство, създаване на енергийни общности и изграждане на умни мрежи с ниско напрежение.
- ВЕИ проектът за 1.7 ГВт нови инсталирани мощности поставя ненужно голям фокус върху съхранението на електроенергия, като поставя висок праг на капацитета за съхранение — 25% от общия капацитет на електроцентралата.
- Важен иновативен елемент, който трябва да бъде добавен в Плана, е използването на офшорния вятърен потенциал в Черно море, например чрез изготвянето на изцяло нова национална программ в съответствие със Стратегията на EC за развитие на офшорната възобновяема енергия. Центърът за изследване на демокрацията оценява офшорния вятърен потенциал в българската акватория на Черно море на 115 ГВт.
- Други мерки, които трябва да бъдат застъпени в Плана, са изграждането на умни мрежи за по—добра интеграция на голямо количество ВЕИ централи в електроенергийната система, разширението и модернизацията на преносния трансграничен капацитет със съседните държави, което да улесни балансирането на електроенергийната система на регионално ниво, както и разработването на пилотни водородни проекти в индустрията.
- Необходимо е в Плана да бъде посочен конкретен финансов pecypc и мерки за справяне с енергийната бедност. Подобна мярка би била създаването на енергийни общности сред социално уязвимите потребители, което да насърчи замяната на замърсяващи горива и технологии с по—екологични алтернативи.
- Националният фонд за декарбонизация следва да подпомага инвестициите в нисковъглеродно икономическо развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на широка гpyпa бенефициенти — крайни потребители на енергия — с оглед максимална декарбонизация на българската икономика. Тъй като Фондът има за цел и да засили инвестициите в енергийна ефективност, тази негова мисия трябва да се разшири и към финансиране на зелени технологии и иновации.
- Новият Фонд може също да осигури подкрепа за въвеждането на търгове за нови ВЕИ, които да не дискриминират между различните технологии и да целят постигането на най—ниската възможна цена за производство на електроенергия.
- С оглед ключовото значение на европейските климатични политики и необходимостта от ускоряване на зелената трансформация на българската икономика и общество, би било силно препоръчително Министерският съвет да трансформира своята структура към намаляване на администрацията, съпроводено със специализация, например чрез създаването на Министерство на климата и енергетиката и Министерство на иновациите и дигитализацията и чрез по—доброто организиране на подопечните им агенции.
