12% от всички заети лица в България, или около 378 хиляди души над 16-годишна възраст, попадат в групата на „работещите бедни“, като в това число са и работещи хора извън трудоспособна възраст.
Това установява анализ на Института за пазарна икономика, който се опира основа на последните достъпни данни за 2017 г. от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) на НСИ и Евростат.
Авторът уточнява, че за да попадне някой в групата на работещите бедни, е необходимо да отговаря на две условия – да работи на пълно или непълно работно време и да е част от домакинство с доход под 60% от медианния – ниво на доход, което разделя домакинствата – за определената година.
Според данните много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. ИПИ обяснява този дисбаланс с факта, че в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, и се грижат за зависимите деца или възрастни. Повечето работещи бедни са концентрирани в домакинства с поне трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата около минималната), безработен възрастен и зависими деца.
Образователният профил на работещите бедни сочи, че всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас. Малкият дял на работещите бедни с начално или по-ниско образование е до голяма степен очакван, тъй като за тях е много вероятно да са бедни, но да останат изцяло извън заетост, т.е. да са неактивни или безработни. В същото време висшето образование (и до известна степен професионалното) често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните.
Малко над 25 на сто – 100 хиляди от работещите бедни, са роми, 200 хиляди са българи. Това е следствие най-вече на образователната структура, обяснява анализът – много малко роми имат висше образование, което се отразява на достъпа им до по-добре платени работни места.
Според възрастова структура мнозинството работещи бедни са концентрирани между 30 и 49 години, където са и най-многото заети като цяло. Броят работещи бедни в пенсионна възраст е относително по-нисък.
Повечето от професиите, в които са концентрирани работещите бедни не предполагат висока квалификация – много от тях са за чистачи, строители, продавачи, шофьори, сервитьори и земеделски работници. Очаквано, това са и сред професиите с най-ниско заплащане в страната, както и най-голям сив сектор и недекларирана заетост.
О ИПИ изтъкват, че прегледът на характеристиките на работещите бедни разкрива доста особености, които биха могли да бъдат полезни при дефинирането на политики, насочени към тях.
Видни са проблемите при издържането на по-големи семейства с дохода на един зает, както и фактът, че много работещи бедни са с ниска квалификация, което възпира насочването им към професии с по-високо заплащане. Професиите на работещите бедни пък са сред най-застрашените от влошаването на икономическата ситуация, което поставя настоящите им недостатъчни доходи в риск в случай на криза.
