Само в рамките на една седмица фармацевтичната компания Johnson & Johnson, гиганът General Electric и производителят на електронно оборудване Toshiba решиха да разделят дейностите си в рамките на по-малки дружества. Тази тенденция изглежда учудваща във времена, когато някои гиганти, като например тези от Силиконовата долина, се стремят да станат все по-голми. Но тя отваря един по-различен път за господство на пазара.
Разделяй, за да управляваш по-добре? Все повече големи компании извършват вътрешни разделяния с цел по-големи печалби и по-добро приспособяване към очакванията на инвеститорите. Последният пример е фармацевтичният гигант Johnson & Johnson, който на 12 ноември обяви намерението си да се разцепи на две подразделения. Едното ще се съсредоточи по-специално върху продажбите на анти-Ковид ваксината, а другото ще се занимава с рапространението на санитарно-хигиенните материали, като шампоаните например.
Два дена по-рано американският конгломерат General Electric разкри намерението си да се раздели на три. Този гигант в историята на американската икономика, който от създаването си през 1892 г. само и единствено се е разраствал, в крайна сметка реши да приложи отслабващо лечение, за да създаде подразделения, специализирани в производството на самолетни двигатели, възобновяемите енергии и здравеопазването.
Серийни разцепления
В Япония, друг исторически гигант, производителят на електронно оборудване Toshiba, също през този ноември публично обяви плановете си да се раздели на три. След 150 години, белязани от масовото изкупуване на всякакви конкуренти, Toshiba вижда бъдещето си в по-малки предприятия, специализирани в производството на електроника, на портативни компютри най-общо и на така нужните в последно време полупроводници.
Тези три компании са само част от една твърде симптоматична тенденция в последно време. IBM се раздели от подразделението си, сециализирано в компютърното производство. Разпространителят на техстилни изделия L Brands позволи на марката си за бельо Victoria’s Secret да пусне свои акции на борсата. Германската Siemens създаде отделни подразделения за дейността си в областта на здравеопазването и енергетиката.
Трите най-големи разцепления през последните 40 години – Johnson & Johnson, IBM и General Electric се случиха през 2021 г. Започваме отново да говорим, както през 80-те години и в края на първото десетилетие на новия век, за упадък на големите конгломерати. Финансовите пазари посрещат много добре тази тенденция. Акциите на всяка компания, обявила някакво разделение, покачват цената си с няколко пункта.
Във времена, когато интренет гигантите като Facebook и Google непрекъснато се разширяват, изкупувайки конкурентите и малките стартъпи, това увеличаване на вътрешните разделения изненадва и изглежда като движение срещу течението.
Гиганти, които раждат гиганти
Тази тенденция е непряка последица от установяването на новите технологични монополи, на които правителствата в целия свят гледат като заплаха за икономиката и демокрацията. Поредицата от разкрития за Facebook през последните седмици показват на финансовите пазари, че често не се знае какво става в тези мултинационални компании и че вероятно е много по-рисковано да се инвестира в непрозрачни огромни структури, отколкото в по-малки единици, чиито цели са по-ясно дефинирани.
„Разделянето на три ще ни позволи да бъдем по-прозрачни и по-добре да поемем отговорностите си пред инвеститорите“, признава Лари Кълп, изпълнителен директор на General Electric. Но според Жан-Жак Фридман от Vega IM този „ефект Facebook“ играе по-скоро „второстепенна роля“ за желанието на големите компании да се разцепят, за да се харесат на инвеститорите.
В действителност, от тези гиганти не се раждат много по-прозрачни компании. Те дават началото на други гиганти също толкова мъгливи. Такъв е случаят с IBM, чието ново дружество, специализирано в управлението на IT структури – Kyndryl – наема 90 000 работници по целия свят и има оборот от почти $20 млрд.
В известен смисъл тези големи компании извършват разделенията, за да царуват по-лесно. Те създават нови, но вече мощни, тясно специализирани дружества, които могат „бързо да изкупят истинските малки стартъпи и да установят олигополи“, обощава Жан-Жак Фридман.
Тази мода на разцепленията позволява да се намерят нови начини за осигуряване на по-големи печалби за акционерите. Борсата вече премина през един благоприятен период и не са останали много полета за маневриране за допълнително повишаване на цените на акциите на тези многонационални компании. Това доведе до идеята за разделяне на повече нови подразделения и би позволило на пазарите по-добре да оценят някои дейности, които биха минали незабелязани в рамките на големите конгломерати.
Трохи за дребните
Така Johnson & Johnson могат да се надяват, че отделна независима фирма, насочена към комерсиализирането на ваксината им ще им донесе по-голяма валоризация на борсата, отколкото, ако се губи в океана от другите дейности в рамките на компанията. Други гиганти, като Google, могат да бъдат изкушени да направят същото. Смята се, че автомобилното му подразделение Waymo (специализирано в разработването на технологии за автономно шофиране) би струвала поне 100 млрд. долара, ако се котираше на борсата отделно от интернет гиганта.
Това също така е начин за тези големи мастодонти да извличат печалба от друга тенденция на финансовите пазари: създаването на „тематични фондове“. „Такива вече има в различни сектори – възобновяеми енергоносители, здравеопазване и т.н. – и те са по-склонни да инвестират в спезциализирани фирми, отколкото в големи компании, които правят от всичко по малко“, казва Жан-Жак Фридман.
За него всички тези разделения нямат задължително за цел създаването на нови предприятия за котирането им на борсата. „Тази тенденция се вписва в процеса на приватизиране на финансовия пазар“, подчертава той. Става въпрос за големи компании, като някои производители на цигари, които изтеглиха от борсата „политически некоректните си дейности“, обяснява специалистът. Има цял набор от дейности, които остават рентабилни, но привличат инвеститори само извън публичните финансови пазари. Големите компании, например в областта на добиването на изкопаеми горива, могат да изолират най-неприемливите си дейности от етична гледна точка, да ги изтеглят от борсата и да ги предложат на частни инвеститори.
За всички тези големи компании масовото вътрешно разделение представлява нов начин за привличане на максимално количество средства от инвеститорите. А за малките стартъпи да останат само трохите.
***
Коментар на France 24, превод Георги Саулов
