Свиване на икономиката в Еврозоната с 5.5 % през 2020 година и възстановяване ръста на БВП до 2021 година с +4.3 % (на графиката – прогнозен профил на нивото на реалния БВП).
Това се обобщава в последното тримесечно проучване сред водещи външни експерти (SPF – Survey of Professional Forecasters), публикувано от Европейската централна банка.
Несигурността се е увеличила значително във всички хоризонти и като цяло балансът на рисковете се отчита като намален. Участвалите в анкетата външни експерти очакват рязко увеличение на безработицата през 2020 г. с постоянен, но постепенен спад след това.
Иначе всички очаквания за инфлация, растеж и безработица в Еврозоната рязко се променят. Инфлационните очаквания са съответно 0,4%, 1,2% и 1,4% за 2020, 2021 и 2022 година. Те се ревизират съответно с 0,8, 0,2 и 0,1 процентни пункта, като тези ревизии отразяват главно комбинация от променен профил на предположенията за цената на петрола и по-слабите икономически перспективи.
Изтъква се, че тези прогнозите трябва да се разглеждат в контекста на пандемията, предизвикана от коронавирус (COVID-19).
БНР обръща внимание, че външните експерти дават доста по-смекчени прогнози свиването на икономиката. Припомня се, че председателят на ЕЦБ Кристин Лагард преди дни посочи, че икономическият спад ще бъде между 5% и 12% през настоящата година. Сравнено с настоящото проучване, се вижда, че то се приближава повече към „най-мекия“ сценарий на централната банка – около и малко над 5 процента свиване.
„Най-подходящото описание на прогнозния профил на общото ниво на БВП вероятно е т.нар. „отметка“ („чавка“) – т.е. рязко низходящо движение в края на първото и в началото на второто тримесечие, последвано от по-полегато и удължено възстановяване, което да отнеме доста време, за да се върне към нивата преди коронавируса“, показва проучването, поръчано от ЕЦБ, съобщава още БНР.
Прогнозата за безработицата ще се увеличи значително през 2020 г. до 9,4% – увеличение на 1,9 процентни пункта спрямо очакванията от 7,5%. Въпреки че се очаква след това постепенно спадът на безработицата да намалее, средната дългосрочна прогноза (за 2024 г.) от 7,7% все още е с 0,4 процентни пункта по-висока от предходната фаза. Това показва, че анкетираните анализатори смятат, че ще отнеме доста време, докато ефектите от кризата се развият напълно.
Отбелязва се в същото време, че според редица респонденти от SPF увеличението на безработицата вероятно няма да бъде толкова голямо, колкото би могло да се очаква въз основа на исторически връзки между икономическа активност и безработица. Това се дължи на политическите мерки, приети в много страни за защита на заетостта в краткосрочен план.
