Американската армия иска да инвестира в минодобивни компании в Канада, съобщава канадската преса. По този начин Пентагонът се надява да се противопостави на това, което той възприема като опит на Китай да заграби канадските подземни богатства на редки метали, като литий, например, пише France 24* в свой анализ.
„Няма нова Студена война“, обещаха американският президент Джо Байдън и неговият китайски колега Си Дзинпин. Но докато двамата държавни глави дипломатично си стиснаха ръцете преди откриването на срещата на Г-20 в Бали, американската армия се готви да започне нова офанзива, насочена към противодействие на Китай – да инвестира в канадските мини.
Пентагонът иска да мобилизира част от новосъздадения фонд, разполагащ с няколкостотин милиона долара, за да стимулира американското производство на силно търсени редки метали, твърди CBC News, канадската обществена информационна телевизия, цитирана от France 24.
Тази инициатива показва в каква степен канадският минодобивен отрасъл „се оказва в центъра на гигантска геополитическа битка“ между Съединените щати и Китай за достъп до тези стратегически ресурси.
Превръща ли се Канада в една от водещите страни по залежи на редки метали?
Още преди Пентагонът да се сети, Пекин прояви силен интерес към канадския минодобивен отрасъл. „През последните десет години Китай участва в придобиването и инвестирането в 89 канадски компании, от минодобивната промишленост“, отбелязва американският икономически новинарски канал Bloomberg. Последният пример е Neo Lithium, канадска минна компания, която беше придобита през февруари на приблизителна цена от около един милиард долара от нейния китайски конкурент Zijin Mining.
Това придобиване има голямо символично значение, защото беше направено във време, когато напрежението в търговските взаимоотношения между Пекин и Вашингтон, основният съюзник на Канада, беше твърде високо. Така, въпреки него, закупуването на Neo Lithium „може да създаде впечатлението в Китай, че Канада е много благосклонно настроена към тези инвестиции“, отбелязва The Diplomat, сайт, специализиран в геополитически пролеми в Азия.
За Пекин това беше много добра новина: знак, че не всички съюзници на Вашингтон са затворили вратите си за повечето китайски инвестиции. Още повече, след като Канада се откроява на световната карта на подземните изкопаеми с големите си залежи на редки метали като литий и кобалт.
Засега Канада все още е второстепенен играч в сравнение с най-големите производители на тези важни суровини за производството на батерии за електрически автомобили, за намирането на определени решения за съхранение на възобновяема енергия и за производството на военно оборудване като системи за насочване на ракети. А това са все сектори, в които Китай иска да играе първостепенна роля.
Водещите страни в добива на редки метали са Русия, Австралия и Китай, припомня Зено Леони, специалист по китайско-американските отношения в King’s College London. Дори държави, като Аржентина, Демократична република Конго или Филипините, произвеждат по-големи количества от Канада.
Но Отава твърди, че канадските подземни недра са пълни с ресурси, които биха могли да превърнат страната в един от големите световни доставчици на литий, кобалт, никел и цезий. Някои канадски провинции, като Онтарио, дори публикуваха карти на потенциалните си находища, които създават впечатлението за едно ново „Елдорадо“ на редки елементи.
Войната в Украйна разкри китайската „заплаха“
Стратегията на Китай е да инвестира преди да се е развихрила борбата за канадски ресурси. Планът на Пекин беше да „използва финансовата си мощ, за да създаде икономическа зависимост, така че Канада да бъде принудена да се обърне към Китай, а не към Съединените щати, когато експлоатацията на находищата стане реалност“, обобщава Зено Леони.
А Вашингтон дълго време стоеше безучастен. Дори по време на президентството на Доналд Тръмп, когато администрацията на САЩ обяви „търговска война“ на Китай, Пекин продължи да пазарува в Канада.
Трябваше да започне войната в Украйна, за да се събудят САЩ. Когато руският и украинският износ на важни компоненти, необходими за производството на полупроводници, като неон, спря поради конфликта, те разбраха зависимостта си от определени ресурси, контролирани от понякога враждебни страни.
В случая с редките метали, Китай „вече произвежда повече от 70% от литиеви батерии в света“, припомня Жан-Франсоа Дюфур, експерт по китайската икономика. Китайските инвестиции в мини както в Австралия, така и в Демократична република Конго, Аржентина и Канада, „показват, че Пекин иска да наложи контрол върху веригата от началото до край“, уточнява той.
От това САЩ ги побиват студени тръпки, защото в миналото Пекин „вече използва оръжието на ембаргото върху редкоземните елементи, за да окаже натиск върху друга държава“, припомня Жан-Франсоа Дюфур. Това беше през 2010 г., за да накара Япония да отстъпи в конфликта за правото за риболов във води, към които претенции имат и двете страни.
Канада втвърдява тона
По този начин китайските инвестиции в канадските мини станаха много по-спорни. Първо Отава втвърди тона си прямо Пекин. През октомври правителството на Джъстин Трюдо промени закона, за да попречи на свързаните с дадена държавата фирми да инвестират в канадски минни компании. Без да се посочва изрично, това беше насочено срещу Китай, повечето от чиито компании или банки, които инвестират в чужбина, са свързани с държавата.
Ако посланието не беше достатъчно ясно, Франсоа-Филип Шампан, канадският министър на индустрията, нареди в началото на ноември на три китайски групи да излязат от капитала на канадските минни компании.
Интересът на Пентагона към канадските мини като такъв е „превантивна мярка, целяща да затвори вратата пред китайските амбиции към находищата в Северна Америка“, отбелязва Жан-Франсоа Дюфур.
За да направи това, армията може да използва сумата от 500 милиона долара в рамките на инвестиционния план за климата, обнародван от Джо Байдън през август 2022 година. Този текст предвижда да се даде тласък на добива на северноамериканските редки метали, който има „съществено значение за технологиите, стоящи в основата на устойчивото развитие“. Белият дом се позова на Закона за отбранителното производство (Defense Production Act) от 1950 г., който позволява на американската армия да инвестира директно в увеличаване на дадено производство, сякаш е военно време. Този текст „засяга също и Канада, тъй като последната от десетилетия принадлежи към „военнопромишлената база“ на Съединените щати“, припомня CBC News.
Засега това е отбранителна маневра за изхвърляне на Китай от потенциални бъдещи канадски мини. Но освен това Пентагонът поиска от Конгреса да му позволи да инвестира директно в разработването на находища с редки метали в Австралия и Великобритания.
Идеята е „да се създаде международна коалиция, която да разруши почти пълния китайски монопол върху тези редкоземни елементи“, подчертава Зено Леони. Според него, ако Вашингтон успее, „това ще принуди Пекин да преразгледа цялата си стратегия за технологично развитие“.
*Превод Георги Саулов
