Доставките на суров петрол през тръбопровод от полуавтономния регион Кюрдистан в Северен Ирак до Турция може да се възобновят скоро след почти двегодишно спиране.
Ройтерс съобщава, позовавайки се на източници, че администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп упражнява натиск върху Ирак, за да позволи на кюрдския петролен износ да започне отново или да бъде изправен пред санкции заедно с Иран. Но федералното правителство на Ирак и регионалното правителство на Кюрдистан (KRG) все още не са уточнили подробностите, необходими за възобновяването, като например механизъм за плащане, приемлив за петролните компании.
Ройтерс обобщава основните моменти на спора за газопровода:
Какво е най-новото?
Министърът на петрола на Ирак Хаян Абдел-Гани заявява пред репортери в понеделник, че износът на петрол от полуавтономния регион Кюрдистан ще бъде възобновен следващата седмица. Съобщението идва, след като иракският парламент одобри на 2 февруари поправка в бюджета, която определя цена от 16 долара за барел за транспортиране на петрол и производствени разходи в Кюрдистан. Изменението също така изисква KRG да прехвърли своя добив на петрол на Държавната организация за маркетинг на петрол (SOMO).
Асоциация на производителите на петрол в Кюрдистан, която включва DNO, Genel Energy, Gulf Keystone Petroleum и Shamaran Petroleum, приветства изменението в кратко изявление на своя уебсайт. По-ранното предложение за 7,9 долара за барел е било отхвърлено като твърде ниско от KRG.
Ръководителят на отдела за външни отношения на KRG Шафийн Дизайе е заявил пред Ройтерс, че не са останали правни или технически проблеми за рестартиране на потоците. „Просто трябва да се натисне бутонът, за да се увеличи производството и след това да се реекспортира“, добавя той, но отказва да каже кога тръбопроводът може да бъде отворен отново.
Турция обаче заяви преди дни, че все още не е получила никаква информация от Ирак относно възобновяването на петролните потоци по тръбопровода Ирак-Турция.
Защо е важно?
Докато Ирак, вторият по големина производител на петрол в ОПЕК, изнася около 85% от суровия си петрол през пристанища на юг, северният маршрут през Турция все още представлява около 0,5% от световните доставки на петрол. Разрешаването на почти двугодишен спор може потенциално да добави повече предлагане на петролния пазар и да натежи върху цените.
Министърът на петрола на Ирак изтъква, че Багдад очаква да получава около 300 000 барела на ден (bpd) от региона.
Възобновяването на износа на петрол се очаква да облекчи и икономическия натиск в региона на Кюрдистан, където спирането доведе до забавяне на заплатите на служителите в публичния сектор и съкращения на основните услуги.
Какво предизвика изключването?
На 25 март 2023 г. Турция спря изпомпването на около 450 000 барела на ден иракски петрол, включително около 370 000 барела на ден суров нефт KRG, по тръбопровода до Джейхан. Доставките са спряни, след като Международната търговска камара (ICC) нареди на Анкара да плати на Багдад около 1,5 милиарда долара обезщетение за неразрешен износ между 2014 г. и 2018 г.
Багдад твърди, че неговата национална компания за търговия с иракски петрол, SOMO, е единствената страна, упълномощена да управлява износа на суров петрол през турското пристанище. Турция затвори тръбопровода, защото федералното правителство на Ирак спечели правото да контролира товаренето в Джейхан.
За какво е спорът?
Ирак подаде жалба за арбитраж през 2014 г. пред базирания в Париж ICC за ролята на Турция в улесняването на износа на петрол от Кюрдистан без съгласието на федералното правителство. Ирак заяви, че турската тръбопроводна и търговска фирма BOTAS е нарушила споразумението за тръбопроводи между Ирак и Турция от 1973 г., като е улеснила износа на кюрдски петрол през Джейхан.
Международният наказателен съд постанови, че Ирак трябва да има правото да контролира товарите в Джейхан и нареди на Турция да плати 50% от отстъпката, с която се продава петролът KRG, посочват източници на Ройтерс.
Нетната сума, присъдена на Ирак, е около 1,5 милиарда долара преди лихвите в сравнение с първоначално искане от около 33 милиарда долара. Има текущо арбитражно дело, обхващащо периода от 2018 г. нататък.
