Принципът за създаване на фонд за компенсиране на щетите, причинени от климатичните промени в бедните страни, беше триумфално приет преди година в Египет. Но стремежът да му се придаде форма и съдържание претърпя нов неуспех поради все по-задълбочаващата се пропаст по оста Север-Юг, коментира RFI*.
Имаме обвивката и имаме това, което е вътре в обвивката. Що се отнася до обвивката, провелата се среща COP27 в Египет през ноември 2022 г. завърши с една символична и конкретна победа: създаването на фонд за загуби и щети, за който настояваха страните, изложени на нарастващи климатични рискове. Искана първоначално от островните държави, финансовата помощ при климатични катастрофи е стара колкото преговорите за климата, т.е. на около тридесет години. Принципът беше приет, но всичко останало трябва да се направи, за да се превърне този фонд в действащ.
След четири специални срещи по този въпрос, страните не успяха да постигнат споразумение, така че фондът да се превърне в реално функциониращ. Около тридесет държави се събраха в Асуан през миналата седмица. В рамките на тази преходна комисия климатът беше обект на напрагнати дебати, което показва, че тези дискусии, които преди имаха основно технически характер, са се превърнали до голяма степен в политически. Дълъг списък с тринадесет основни точки, по които има разногласия, не позволява попълването на този ключов фонд. Три от тях прокарват истински червени линии, които, без никаква изненада, определят разграничението между Севера и Юга.
Югът отказва средствата на фонда да бъдат вложени в Световната банка
Първият препъникамък е изборът на организацията, която ще обслужва този фонд. Богатите страни пледират това да бъде Световната банка. Този вариант е неприемлив за страните от „глобалния юг“, които „считат, че Световната банка не е демократична в начина си на управление“, обяснява Фани Петибон, експерт по загуби и щети в НПО Care. „Нейното управление се базира на акционерния модел: който има по-голям принос, има право на по-голям глас. Това въобще не устройва страните от Юга, които искат да имат по-голямо влияние при вземането на решенията във фонда, защото те са засегнати в по-голяма степен от развитите страни“. Неслучайно същият този Глобален Юг се обявява настоятелно за реформа на световната финансова система, която почива върху Световната банка и Международния валутен фонд. Затова тези страни настояват фондът да бъде поставен под егидата на Конвенцията на ООН за климата, за да се гарантира неговата независимост.
Друг упрек към Световната банка е, че тя отпуска пари само под формата на заеми. „За развиващите се страни обаче всяко финансиране, предназначено за загуби и щети, трябва да бъде предоставено под формата на дарения“, обяснява Фани Петибон. „Първо, защото това е дълг, който страните от Севера имат към страните от Юга и второ, защото не искат да се окажат затворени в порочния кръг на бедността. Наистина, това ще бъде върхът, ако трябва да плащат заемите и лихвите по тях, за които не са отговорни!“
Втори въпрос, който остава без отговор е кои ще бъдат основните вносителите в този фонд? Според развиващите се страни, преди всичко историческите замърсители като Съединените щати, Европейският съюз, Австралия, Япония и др. трябва да са тези, които дълбоко да се бръкнат в джоба. Но пък според тези последните, страните с нововъзникващите пазари като Китай, Индия и страните от Персийския залив днес отделят огромни количества парникови газове, а националното им богатство е значително по-голямо, отколкото през 1992 г., когато беше приета Конвенцията за климата. „Има противопоставяне между историческата отговорност и днешния свят“, обобщава Фани Петибон.
И накрая, въпросът кои да бъдат бенефициентите. Развитите страни искат да ги ограничат до малките островни развиващи се държави, до 46-те най-слабо развити страни в света и до други силно уязвими държави, които предстои да бъдат определени. Развиващите се страни, от своя страна, твърдят, че всички те трябва да могат да се възползват въз основа на класацията от 1992 година. Следователно това включва Китай, но също така Пакистан и Либия, две държави, които наскоро бяха опустошени от катастрофални наводнения. Всички те днес имат по-високо ниво на развитие в сравнение с тези на най-слабо развитите страни. Няколко решения бяха поставени за разискване по време на последните две заседания на комисията. Авинаш Персауд, дясната ръка на министър-председателя на Барбадос Миа Мотли, предлага например една страна, която е претърпяла климатично бедствие, щетите от което възлизат на поне 5% от нейния БВП, да има достъп до фонда. Франция и някои други развити страни не се противопоставят на този тип критерии. Така че тук има сближаване на позициите.
Не се споменава конкретна сума
Сред десетте други спорни точки са и какъв трябва да е обхватът на използваните средства – трябва ли да се разшири от хуманитарната реакция след бедствието до възстановяването на жилищата? Връщане към работа и приличен стандарт на живот? Дали да се помогне на страни, изправени пред бавно развиващи се явления като покачване на морското равнище и загуба на обработваема земя, които досега бяха бяло петно във финансирането на борбата срещу климатичните промени? Тук отново бедните и богатите гледат от своята камбанария. И накрая, но не и на последно място, не беше спомената конкретна сума от Севера за попълване на бъдещия фонд, докато Югът постави праг от 100 милиарда долара годишно, като се очаква сумата да нараства с нарастването на нуждите. Екстремните климатични явления през 2022 г. в развиващите се страни са причинили загуби за повече от 109 милиарда долара, според Loss and Damage Collaboration, група от изследователи, адвокати и активисти. Колкото до начина на събирането на парите, въпросът също остава без отговор, въпреки различните предложения за налагане на данъци и такси, които се обсъждат от няколко години.
„Този провал в най-голяма степен се дължи на развитите страни, защото видяхме ясна воля да абдикират от отговорността си за въздействията върху климата“, казва Фани Петибон. „На този етап ние наистина се нуждаем от политически тласък, по-специално от министрите и правителствата, които ще се срещнат в Абу Даби на една pre-COP среща в опит да се намерят компромиси“. „Докато чакаме, кой плаща цената за тези разногласия?“, пита тя. По думите й, това е близо половината от човечеството, считано за особено уязвимо от последиците от изменението на климата.
В прессъобщение, изпратено до RFI, Харжит Сингх, ръководител глобални стратегии в International Climate Action Network, отбелязва, че „провалът на преходния комитет да разработи препоръки за превръщането на Фонда за загуби и щети във функциониращ орган, показва дълбочината на пропастта между богатите и бедните страни“. За този добре запознат с тънкостите на преговорите за климата специалист, „това е пряко предателство към уязвимите общности по света. Историческата отговорност на развитите страни, които са допринесли в най-голяма степен за климатичната криза, не може да бъде пренебрегната“, обвинява още той.
Тези дискусии са предназначени само за разработване на препоръки за следващата COP28, която започва на 30 ноември в Дубай (Обединени арабски емирства). Превръщането на фонда в работещ може да бъде утвърдено само в рамките на COP, т.е. с участието на всички държави. Обмяната на мнения ще бъде подновена преди това по време на петия и последен кръг преговори в Абу Даби от 3 до 5 ноември.
*Превод Георги Саулов
