„Разбира се, знаехме и знаем, че нашата солидарност с Украйна ще има последствия“. Това заявява канцлерът Олаф Шолц, призовавайки германците да се подготвят за тежка зима и да се справят с предизвикателството на пренасочване на доставките на енергия от Русия, съобщава Ройтерс. „Нека се заемем със задачата заедно!“, изтъква още канцлерът.
Става ясно, че Германия ще увеличи кредитирането на енергийни фирми, изложени на риск да бъдат смазани от растящите цени на газа, докато Европейският съюз подготвя предложения за подпомагане на домакинствата и индустрията да се справят с енергийната криза.
Европейската комисия трябва да обяви в сряда предложения, включващи цели за намаляване на потреблението на електроенергия и таван на приходите за инсталации, които не използват газ. Министрите на енергетиката на ЕС ще проведат извънредна среща на 30 септември, за да се опитат да постигнат съгласие по тях.
Кризата вече оказва тежко въздействие върху европейската икономика, дори преди настъпването на зимата, когато промишлените потребители могат да бъдат изправени пред ограничения, ако запасите от газ се окажат недостатъчни. Настроенията в индустрията в най-силната икономикат на блока, Германия, се сринаха, коментира още агенцията.
Министерството на финансите на Германия заявява, че иска да увеличи държавните заеми за енергийните фирми, като използва кредитни разрешения, създадени по време на ковидпандемията.
Миналата седмица VNG, един от най-големите вносители на руски природен газ в Германия, стана поредната енергийна фирма, която поиска от правителството помощ, за да продължи дейността си.
Очаква се германският кабинет да одобри проектозакона за увеличените кредитни фондове.
На ниво ЕС говорител на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) заяви в началото на седмицата, че регулаторът „активно обмисля“ дали са необходими някакви регулаторни мерки, за да се подпомогнат енергийните фирми. ESMA директно регулира клиринговите къщи в ЕС, които от своя страна определят задължителни нива на маржин въз основа на потенциални рискове от пазари и контрагенти. Публичната намеса в тази област е рядкост, особено след като световната финансова криза преди повече от десетилетие доведе до по-строги изисквания.
Ройтерс има информация за проект на предложенията на Европейската комисия за ограничаване до 180 евро за мегаватчас цената, на която вятърните, слънчевите и ядрените централи могат да продават енергията си в 27-членния блок. Това също би принудило фирмите за изкопаеми горива да споделят свръхпечалби.
От правителствата ще се изисква да използват парите, за да помогнат на потребителите и компаниите, изправени пред изключително високи сметки за енергия.
Междувременно настроенията на инвеститорите в Германия спаднаха повече от очакваното през септември, тъй като опасенията относно енергийните доставки нз страната все повече влияят върху перспективите пред най-голямата икономика в Европа.
Отделно шведската компания Vattenfall заяви, че е отложила рестартирането на ядрения реактор Ringhals 4 с два месеца до 31 януари. „Това влошава и без това трудната енергийна ситуация в южна Швеция“, казва анализаторът на енергийния пазар Тор Райер Лилехолт от Norway’s Volue, цитиран от агенцията.
