След като последното заседание на Федералния резерв премина без изненади и, както се очакваше, доведе до запазване на текущата парична политика, анализаторите на iBanFirst не споделят тезата, че следващият председател на Фед би могъл да предприеме агресивно „мега-понижение“ от 100 базисни пункта. Подобен ход би бил оправдан единствено при наличие на сериозен риск от рецесия — сценарий, който към момента не се очаква.
В еврозоната перспективата е още по-ясна. Европейската централна банка изглежда вече е достигнала крайното си лихвено равнище от 2% и вероятно ще запази настоящата си позиция през следващите месеци, изтъкват от iBanFirst.
Според анализа паричната политика се очаква да има по-ограничена роля като двигател на валутните пазари през 2026 г. в сравнение с изминалата година. Вместо това т.нар. „debasement trade“ по-добре обяснява отслабването на долара и достигането на EUR/USD до нива около 1,20. Тази промяна има важни последици. Исторически, периодите на засилено геополитическо напрежение обикновено са водили до поскъпване на щатския долар, тъй като Съединените щати — въпреки военните си ангажименти и глобалните си отговорности — са възприемани като крайното сигурно убежище за световния капитал. Това възприятие се е подкрепяло и от дългогодишната териториална сигурност на страната, която в голяма степен е избягвала военни конфликти на собствена територия.
Тази динамика обаче започва да се променя. Вместо към долара, инвеститорите все по-често насочват средства към злато, други благородни метали (като сребро и платина) и валути на развиващи се пазари. Съединените щати показват ограничени признаци на възстановено глобално лидерство, а според iBanFirst тази еволюция отразява постепенното разплитане на неформалните договорености, които оформят световния ред след Втората световна война.
Тези договорености — често свързвани с рамките на Bretton Woods I и II — се основават на разбирането, че САЩ ще водят и защитават глобалния ред чрез дипломатическа, икономическа и при необходимост военна сила. В замяна останалите държави приемат определена степен на зависимост и се интегрират във финансовата система, доминирана от САЩ. Един от резултатите е, че съюзниците на САЩ не са принудени да поддържат значителни военни бюджети, докато самите Съединени щати изпитват по-слаб натиск за фискална дисциплина. Статутът на долара като световна резервна валута също е пряк продукт на тази следвоенна архитектура.
С еволюцията на глобалния ред възприятията за ролята на щатския долар вероятно ще се променят трайно. Анализаторите на iBanFirst не очакват масово изтегляне от американски активи — подобен сценарий би бил нереалистичен. По-скоро постепенният процес на ребалансиране, започнал през миналата година, вероятно ще продължи, в полза на еврото и валутите на развиващите се пазари.
