След Renault и Porsche, Stellantis разкрива, че в сътрудничество с Aramco ще започне разработването на синтетично гориво за двигателите за своите модели автомобили. Може ли e-fuel да бъде чудотворният продукт, който да спаси двигателите с вътрешно горене след 2035 г.? По този въпрос capital.fr* разговаря с Оливие Гантоа, президент на Френския съюз на предприятията от петролната индустрия (UFIP).
От Stellantis, твърдят, че след проведените тестове, 24 типа двигатели, които са монтирани на повече от 28 милиона автомобили, произведени в неговите заводи от 2014 г. насам, са съвместими с e-fuel, този заместител на горивата, доставян от Aramco. Производителят дори уверява, че използването на синтетични горива в неговите 28 милиона коли в Европа може да намали до 400 милиона тона емисиите на CO2 на континента между 2025 и 2050 г.
Но какво всъщност представлява e-fuel? Той не съществува в сурово състояние, а е синтетично гориво, получено от смес от CO2 – директно извлечен от атмосферата или промишлените предприятия – и зелен водород, произведен чрез електролиза. От това съединение, което поражда газ и метанол, също трансформирани, се получава нещо, което е подобно на бензин или дизел, и може да захранва автомобилите с двигатели с вътрешно горене. При това не са необходими никакви промени в задвижващата система.
Какви са предимствата на e–fuel?
Идеята е да се произвежда гориво с нисковъглеродно електричество и от CO2, суровина твърде различна и много по-малко замърсяваща от суровия петрол, който е в основата на течните горива. Специфичното е, че чрез този процес крайният продукт прилича като две капки вода на този, който днес наливаме на бензиностанциите. И следователно, инфраструктурата за снабдяването на бензиностанциите и за складирането и съхраняването на горивта остава една и съща. Втори важен момент е, че няма въздействие върху автомобилния парк. Тоест, повечето автомобили остават същите и могат да се движат и консумират гориво без да са необходими каквито и да било технически промени. И накрая, тези горива са декарбонизирани, т.е. не се отделя допълнителен CO2 в атмосферата.
Защо по тази тема се говори все още малко?
Защото в момента проблемът са производтвените разходи. Производството на синтетичното гориво е много по-скъпо от това на бензин и дизел. Ние смятаме, че днес тази разлика е в рамките между 8 и 10%, което представлява значителен допълнителен разход при производството и продажбата на крайния потребител. Днес никой не би купил тези продукти. Но причината е, че това все още е един отрасъл, който е в зародишната си форма. Технически знаем как да произвеждаме синтетични горива, защото го правим в експериментални фарбики, но все още не са изградени заводи за масово производство. Когато това се случи, може би след няколко години, ни очаква приятна изненада по отношение на цените.
Според вас, какво е бъдещето на синтетичните горива?
За съжаление не мога да отговоря на този въпрос. Европейският регламент постановява преустановяването на продажбата на нови леки коли с ДВГ от 2035 г., но ще има преразглеждане през 2026 г., за да се гарантира, че той е реалистичен. До този краен срок някои може би ще успеят да произвеждат безвъглеродни горива в индустриален мащаб и на приемлива цена. Тогава те със сигурност ще се обърнат към законодателя, за да покажат, че могат да бъдат също толкова безвредни, колкото и електрическите и така да се опитат да отхвърлят забраната за продажба на автомобили с ДВГ. Но отиваме твърде далеч, защото основното предизвикателство е да успеем наистина да развием преди всичко производството на синтетичните горива. Вярваме, че е оправдана индустриализацията на този сектор, защото, въпреки че можем да внедрим масово електроавтомобилите, в продължение на поне още няколко десетилетия ще има коли, които ще ползват течни горива, макар че техният брой ще бъде значително намален. Поради това е важно да се декарбонизира автомобилният парк, за да се изпълнят европейските ангажименти за намаляване на нетните емисии на парникови газове в транспорта.
*Превод Георги Саулов
