Под заглавие „Транскаспийския газопровод: Азербайджан предоставя на Туркменистан уникален шанс“ базираната в Баку новинарска агенция trend.az публикува пространен репортаж по темата, която през последните дни присъства редовно във влиятелната азерска медия.
Припомняме, става въпрос за газопровод по дъното на Каспийско море, който ще даде възможност туркменистанският природен газ да достига до газовата инфраструктура на Азербайджан, след което – заобикаляйки Русия и Иран, да се насочва към Турция и Европа. Известно е, че газовите залежи на Туркменистан са трети по обем в света.
Азербайджан продължава да демонстрира своята готовност да увеличи доставките на газ и да окаже помощ на Европа по време на кризата, се посочва в статията, като се отбелязва, че в момента основното внимание е към разширяване на пропускателната способност на южния газов коридор.
Реализацията на проекта „Южен газов коридор“ от самото се разработва с акцент върху дългосрочните перспективи. В тази връзка, изтъква trend, Транскаспийският газопровод, който е трябва да свърже подводния тръбопровод на Туркменбаши и Баку, е амбициозен проект, насочен към транспортиране на природния газ от Туркменистан и Казахстан в страните на ЕС, заобикаляйки Русия и Иран. Благодарение на интеграцията с Южния газов коридор, този тръбопроводът би могъл да задейства значителните запаси на туркменския газ и да захрани Турция и Европа, което прави инициативата изключително интригуваща.
Към днешна дата Туркменистан не сваля от дневния си ред въпроса за строителството на този газопровод. Преди няколко дни външният министър на Туркменистан Рашид Мередов заяви, че Туркменистан е готов да продължи сътрудничеството с европейските партньори по проекта за Транскаспийски газопровод.
Изданието изтъква, че проектът включва пряко активно сътрудничество с Азербайджан, но по думите на президента Алиев, този проект като идея се основава на газовите ресурси на Туркменистан, следователно не е работа на Азербайджан да го инициира или да инвестира в него .
„За да се осигурят допълнителни обеми газ от източното крайбрежие на Каспийско море, е необходимо, първо, да се прокара Транскаспийския газопровод по дъното му, и второ, да се изгради нещо като Южния газов коридор от Баку в посока към Европа. Основният въпрос е кой ще финансира тези важни проекти? Ние нямаме отговор на него„, коментира преди месец Алиев.
Според Джон Робъртс, специалист по енергийна сигурност и старши сътрудник в Центъра за глобална енергия към Атлантическия съвет, полагането на Транскаспийския тръбопровод наистина донякъде прилича на изграждането на нов Южен газов коридор:
„При сегашните обстоятелства е невъзможно да си представим, че международните финансови институции биха били готови да финансират такъв проект. Първоначалната инфраструктура на SGC – тръбопроводите TANAP и TAP и техните компресорни станции – струва приблизително 18 милиарда щатски долара за първоначалната система, проектирана да доставя 16 милиарда кубически метра годишно на Турция и 10 милиарда кубически метра годишно на Италия. Цената за такава система днес, като се има предвид, че тя ще бъде два пъти по-голяма от оригиналния SGC и че ще включва Транскаспийскя тръбопровод с 30 милиарда кубични метра годишно, ще бъде много повече от това. Бих прогнозирал поне 30 милиарда долара, а вероятно и много повече“.
Според експерта обаче има много по-ограничен вариант за реализиране на този проект, включващ използването на съществуващата енергийна инфраструктура в Каспийско море.
„Това ще изисква изграждането на 78 км свързващ тръбопровод между оперираното от Petronas находище Makhtumkuli във водите на Туркменистан и управляваните от bp съоръжения за събиране на нефт и газ в находището Azeri-Chirag-Guneshli (ACG) във водите на Азербайджан. Такава система, струваща около 400-600 милиона долара, може да доставя около 5 милиарда кубически метра газ годишно на съществуващите газопреработвателни съоръжения в Азербайджан. Освен това в момента изглежда има около 4 милиарда кубически метра свободен капацитет годишно в тръбопроводите, свързващи Азербайджан с Турция“, добавя Робъртс.
Туркменистан е твърдо убеден, че няма политически, икономически или финансови пречки пред изграждането на този газопровод, като Транскаспийският газопровод е наистина икономически жизнеспособно предприятие, което може значително да подобри енергийната сигурност в Евразийския регион. И тук trend задава въпроса защо досега не са направени съществени стъпки, въпреки че обсъждането на проекта е започнало още през 2007 г.?
Според Ашхабад изграждането на Транскаспийския газопровод е пряко свързано с разграничаването на морското дъно между Туркменистан и Азербайджан, който на свой ред изразява твърдо позицията си по проекта, подчертавайки, че въпреки че не е основен спонсор на изграждането на газопровода, той остава неизменно готов да предложи своята територия и да съдейства за транзита на газ.
Изданието подчертава мненията на експертите, че Туркменистан няма много време, за да реализира Транскаспийския проект и трябва да действа изключително бързо, за да въведе този тръбопровод в експлоатация. Туркменистан трябва незабавно да се възползва от тази възможност, тъй като потенциалният прозорец за привличане на чуждестранни инвестиции в проекти за изкопаеми горива, независимо колко големи, постепенно се свива. В същото време, тъй като ЕС все още е принуден да замени количествата руски газ, алиансът вероятно ще обмисли подкрепата на тези инвестиции. Преходът от въглеводороди към възобновяеми източници обаче значително се отразява на подкрепата от международните финансови институции, посочва още репортажът на trend.
