Изглежда, че печалбите и инвестициите се съгласуват все по-тясно с развитието на международната данъчна среда, акцентира анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Глобализацията на производството и непрекъснато ускоряващата се интеграция на цифровите технологии направиха силно мобилните нематериални активи – като данни, патенти, софтуер и търговски марки – все по-важни за производствения процес, както и за стойността и структурата на фирмите.
Тези активи улесняват мултинационалните корпорации при разделянето на мястото, където отчитат печалбите си, от мястото, където извършват дейността си, като ги пренасочват към юрисдикции с по-ниски данъци. Същевременно правителствата се конкурират за привличането на тези печалби и на съответните инвестиции, като намаляват данъчните ставки и предлагат щедри стимули.
Ситуацията обаче се променя. С разпространението на мерките срещу избягването на данъци изглежда, че мултинационалните компании са по-склонни да отчитат печалбите си там, където извършват инвестиции – тенденция, която описваме в аналитична глава от най-новото издание на доклада „Перспективи пред световната икономика“ (World Economic Outlook). Поради това фокусът на данъчната конкуренция може да се измести от привличането на печалби към привличането на самата икономическа дейност, която ги генерира.
Конкуренция, странични ефекти и компромиси
Данъчната конкуренция не е изчезнала, но характерът ѝ изглежда се променя. Макар че намаляването на номиналните данъчни ставки в други държави с 1 процентен пункт е свързано със средно понижение от 0,4 процентни пункта на ставките в съответната страна, тази конкурентна реакция е най-силно изразена сред икономики, намиращи се на сходен етап на развитие.
От средата на второто десетилетие на XXI век насам конкуренцията по отношение на номиналните данъчни ставки изглежда е отслабнала. Това съвпада с въвеждането на по-строги правила срещу избягването на данъци, подкрепени от мащабни международни реформи, целящи да ограничат възможностите за ерозия на данъчната основа и прехвърляне на печалби.
Анализите на МВФ показват, че отчетените печалби са станали по-малко чувствителни към разликите в данъчните ставки, докато реалните инвестиции проявяват по-голяма чувствителност. Това съответства на тенденцията за по-тясно съответствие между мястото на отчитане на печалбите и мястото, където се извършват реалните инвестиции. Тези модели се наблюдават най-ясно при мултинационални компании, които използват по-малко нематериален капитал или са със седалище в държави, затегнали правилата си срещу избягването на данъци.
В по-широк план, емпирични резултати на фонда подчертават как вътрешните политически решения за корпоративния данък върху доходите могат да имат последици отвъд границите, създавайки важни компромиси, които варират във времето. По-конкретно, намаляването на корпоративния данък върху доходите в големите икономики е последвано от намалено икономическо производство в останалата част на света. Това е така, защото отрицателните ефекти от преразпределението на капитала надвишават положителните ефекти от търсенето на внос. Данните също така показват, че когато ставката на корпоративния данък върху доходите на дадена държава се увеличи с 1 процентен пункт спрямо други държави, притокът на преки чуждестранни инвестиции намалява кумулативно с около 0,5% от БВП за три години.
Намаляването на вътрешните ставки на корпоративния данък върху доходите в отговор на намаляването на чуждестранните данъци може да привлече инвестиции и печалби от чужбина и да подпомогне вътрешното търсене. Симулации, използващи Глобалния интегриран паричен и фискален модел на МВФ, показват как ефектите зависят и от това как се финансира намаляването на данъците. В краткосрочен план, ако правителствата увеличат заемите си за финансиране на намаляване на данъците, всички икономики са изправени пред по-високи реални лихвени проценти и по-малки инвестиционни експанзии. Ако други държави отвърнат със същото, първата държава, която предприеме действия, вижда как собствените ѝ печалби се свиват. С други думи, данъчната конкуренция преразпределя печалбите от намаляване на данъците.
В дългосрочен план приходите и производството зависят от начина, по който правителствата бюджетират. Когато компенсират загубените приходи с по-малко разходи или по-високи данъци другаде, потенциалните вътрешни печалби трябва да бъдат претеглени спрямо евентуални намаления на приходите за публични инвестиции. Това е важно за страни със значителни нужди от инфраструктура и социални разходи. Симулациите обаче показват, че страничните ефекти могат да бъдат положителни поради трансграничния трансфер на знания, компенсирайки ефектите от преразпределението на капитала.
Намаляване на компромисите
Не всички реакции на намаляването на корпоративния данък върху доходите в чужбина водят до едни и същи компромиси. Данъчната конкуренция може да привлече печалби и инвестиции и да стимулира иновациите, но общите печалби често се компенсират от намалени държавни бюджети и отрицателни краткосрочни странични ефекти, ако намаляването на данъците се финансира чрез дълг.
Междувременно мерките за борба с избягването на данъци ограничават прехвърлянето на печалби и позволяват на страните да запазят фискално пространство, което може да генерира особено големи печалби за развиващите се икономики и икономиките на развиващите се пазари. Тези резултати до голяма степен отразяват по-силната им зависимост от приходите от корпоративен данък за финансиране на инфраструктура, образование, здравеопазване и други инвестиции, подкрепящи дългосрочния икономически растеж.
В бъдеще, с оглед на това, че технологичните промени продължават да улесняват движението на капитали през границите, системите за корпоративно облагане вероятно ще поставят по-голям акцент върху привличането на инвестиции, тъй като връзката между печалбите и икономическата активност продължава да се засилва.
