Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings е повишила перспективата пред рейтинга на страната ни до положителна от стабилна, потвърждавайки дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB/A-2’. Положителната перспектива отразява мнението на рейтинговата агенция, че има вероятност, поне едно към три, България да се присъедини към еврозоната през следващите 24 месеца, съобщават от Министерството на финансите.
От S&P изтъкват, че управляващата коалиция, сформирана през юни, представлява първото стабилно правителство на България през последните две години, след проведени пет парламентарни избори. Една от основните политически цели на правителството е присъединяването на страната към еврозоната, което се планира да се постигне от 1 януари 2025 г. България може да не изпълни всички критерии за конвергенция, особено този за ценовата стабилност. Дори ако България не се присъедини към еврозоната през 2025 г., от рейтинговата агенция очакват, че присъединяването вероятно ще бъде отложено за 1 януари 2026 г.
В становището си агенцията посомва още, че въпреки застаряващата работна сила, икономиката на България има силни перспективи за реален растеж, със средни темпове от 3% за периода 2024-2026 г., воден основно от вътрешното търсене. Потреблението ще остане силно поради доброто представяне на пазара на труда, който подкрепя нарастването на реалните заплати. Достатъчното средства от ЕС за България, които S&P Global Ratings оценяват на над 30% от БВП за 2023 г., ще подкрепят инвестиционната активност през следващите години. Получаването и използването на всички налични средства ще бъде предизвикателство, тъй като наближават крайните срокове по основните програми за финансиране – Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020 г. и Механизмa за възстановяване и устойчивост, в рамките на програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU).
S&P Global Ratings оценяват фискалните резултати на България като едни от най-добрите сред страните от Централна и Източна Европа и очакват, че текущите фискални планове ще доведат до дефицити под 3% от БВП в периода до 2026 г., запазвайки нетния държавен дълг под 20% от БВП. Очакват дефицитът по текущата сметка да остане нисък и свръхфинансиран от фондове от ЕС и потоци на преки чуждестранни инвестиции, ограничавайки нуждата от външно финансиране и запазвайки стабилна външна позиция.
За банковия сектор в България от S&P отчитат, че катоо цяло е печеливш, много ликвиден и адекватно капитализиран, затова агенцията смята, че това не представлява условно задължение за правителството. Отбелязва се, че високите нива на ликвидност до голяма степен възпрепятстват преминаването към по-високи лихвени проценти и растежът на кредитите остава висок, особено за домакинствата. Засега качеството на активите е постоянно подобряващите се и необслужваните заеми са под 5% от общите заеми. Ниската пряка и непряка експозиция към Русия и Украйна носи ограничени финансови рискове.
S&P Global Ratings биха повишили кредитния рейтинг през следващите две години потенциално с няколко степени, ако България стане член на еврозоната. S&P отбелязват, че биха ревизирали перспективата пред рейтинга на стабилна, ако очакванията за присъединяване на България към еврозоната станат по-малко вероятни.
