България отчита най-голямо намаление (-23,7 %) на емисиите на парникови газове през второто тримесечие на 2023 година, сочат данните на Евростат. В същото време страната ни е сред 10 държави от съюза (Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, България, Португалия, Испания, Румъния и Гърция), които съчетават намаляването на емисиите с ръст на БВП.
През второто тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове са намалели в 21 държави от ЕС в сравнение с второто тримесечие на 2022 г.
Увеличения са регистрирани в Малта (+7,7 %), Латвия (+4,5 %), Ирландия (+3,6 %), Литва (+3,0 %), Кипър (+1,7 %) и Хърватия (+1,0 %). Сред тези шест членки на ЕС четири са имали увеличение на БВП: Малта (+3,9 %), Хърватия (+2,6 %), Кипър (+2,2 %) и Литва (+0,7 %).
Освен в България, най-големи намаления на емисиите са регистрирани в Естония (-23,1 %) и Холандия (-10,3 %).
От 21 държави-членки на ЕС, които намаляват емисиите си, 10 отчитат спад на БВП (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Холандия). Италия запазва БВП на същото ниво като второто тримесечие на 2022 г. и намалява емисиите си на парникови газове.
През второто тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове от икономиката на ЕС възлизат на общо 821 милиона тона CO2-eq (CO2-eq), което е спад от -5,3% в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. (867 милиона тона CO2-eq). През същия период брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остава стабилен.
През отчитания период икономическите сектори, отговорни за най-много емисии на парникови газове, са „производство“ (23,5%), „домакинства“ (17,9%), „електричество, доставка на газ“ (15,5%), „селско стопанство“ (14,3%), следван от „транспортиране и съхранение“ (12,8%).
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. емисиите са намалели в 6 от 9 икономически сектора. Най-голямо намаление е регистрирано при „разпределение на електричество, газ” (-22.0%). Основният сектор, в който се увеличават емисиите, е „транспорт и съхранение“ (+1,7%).
